Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 198

Майкъл не беше там. Може би някой ден щяха да посетят заедно това място.

Аш бе казал на Самюъл да поспи, докато пътуват към летището. Джуджето бе изпило още половин литър уиски с много сумтене и грухтене, както и с оригване от време на време. После изпадна почти в коматозен сън, докато го носеха към самолета.

Сега летяха над Атлантика.

Тя затвори очи и после ги отвори. Кабината блещукаше.

— Никога няма да нараня това дете — Мона — каза внезапно Аш и я стресна, събуди я напълно. Той гледаше Майкъл съвсем спокойно.

Майкъл дръпна за последно от малкия фас, смачка го в един голям стъклен пепелник и той заприлича на грозен малък червей. Пръстите му бяха много едри, мощни и опъстрени с черни косми.

— Знам, че няма да го направиш — отвърна Майкъл. — Но не разбирам защо съм толкова сигурен. Юри беше толкова изплашен.

— Аз съм виновен. Проявих глупост. Ето затова трябва ние тримата да си поговорим. Има и други причини.

— Защо ни се доверяваш? — попита Майкъл. — Защо изобщо се занимаваш с нас? Ти си зает човек, явно си милионер.

— О, да, и в това имаме нещо общо, нали? — каза Аш съвсем искрено.

Роуан се усмихна.

Беше изключително забавно да наблюдава контраста между мъжа със сини очи, гъсти вежди и дълбок глас и високия, слаб, но същевременно красив мъж с елегантни движения на китката, които бяха омагьосващи. И двамата бяса елитни мъжкари, със съвършено телосложение и пламенен характер. И двамата — като повечето едри мъже — като че се радваха на огромна самоувереност и вътрешно спокойствие.

Тя погледна към тавана. Беше толкова изтощена, че всичко й се виждаше размазано. Очите й бяха сухи и сигурно скоро щеше да заспи. Просто се налагаше, но не можеше да го направи. Не и сега.

Аш отново заговори.

— Ти имаш една история, която никой, освен мен не може да чуе — каза Аш. — А аз искам да я чуя. Аз пък имам история, която ще разкажа само на теб. Искаш ли да ми се довериш? Искаш ли моето приятелство и някога, вероятно, обичта ми?

Майкъл се замисли и отвърна с лека усмивка и свиване на рамене.

— Мисля, че искам всичко това, щом настояваш.

— Добре — отвърна тихо Аш.

Майкъл пак се засмя, прозвуча като лек тътен.

— Но ти нали знаеш, че аз убих Лашър? Юри ти е казал. Сигурно не си много доволен, че съм убил един от твоите?

— Той не беше един от моите — каза Аш и се усмихна мило. Светлината блесна точно върху белия кичур на лявото му слепоочие. Мъж на трийсет вероятно, с елегантни сиви кичури — беше нещо като момчето гений на корпоративния свят — преждевременно забогатял, преждевременно посивял. Преживял векове, безкрайно търпелив.

При тази мисъл тя почувства гордост, че уби Гордън, а не него.

Да, тя го стори. За първи път в тъжния си живот се бе насладила при използването на силата си — да осъди на смърт един човек само с волята си, да унищожи тъканите в него. Убеди се в нещо, което винаги бе подозирала — че ако наистина иска да го направи, ако наистина помага на силата, вместо да й пречи, тя проработва ужасно бързо.