Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 199

— Искам да ви разкажа някои неща — каза Аш. — Държа да ги знаете, да знаете какво се случи и как се озовахме в долината. Не сега, сега сме много изморени. Но искам да ви ги разкажа.

— Да, и аз искам да ги науча — отвърна Майкъл. Посегна към джоба си, извади наполовина пакета с цигари и измъкна една. — Искам да знам всичко за теб. Искам да разгледам и книгата, ако решиш да ни позволиш да я видим.

— Всичко това е възможно — рече Аш и много елегантно отпусна ръка на коляното си. — Вие сте истинско племе от вещици. Ние с вас сме близки. Не е толкова ужасно сложно, наистина. Аз се научих да живея в дълбока самота. Забравих за всичко това с години. Но то отново се появи — желанието да бъда свързан с някого. Желанието някой да ме познава, да ме разбира, да бъда оценяван морално от друг изтънчен ум. Именно това винаги ме е привличало в Таламаска, от самото начало. Мисълта, че мога да ида там и да се доверя на учените, да говорим до късно през нощта. Това привлича и много други нечовеци към тях. Аз не съм единственият.

— Е, все пак всички имаме нужда от това, нали? — каза Майкъл, като хвърли бърз поглед към Роуан — още един от техните мълчаливи, тайни моменти, които приличаха на невидима целувка.

Тя кимна.

— Да — съгласи се Аш. — Хората рядко успяват да оцелеят без подобно общуване, без комуникация. Без любов. А нашата раса е любяща. Отне ни много време да проумеем агресията. Когато се срещнахме за пръв път с хората, бяхме като децата, но не бяхме деца. Това е просто друг вид благовидно поведение. В него има и упорство — желание да бъдеш задоволен на мига и стремеж към това нещата да си останат прости.

Той замълча. После попита много искрено:

— Какво всъщност ви тревожи? Защо се поколебахте, когато ви поканих да дойдете с мен в Ню Йорк? Какво ви минава през главите?

— Убийството на Лашър бе само въпрос на оцеляване за мен — каза Майкъл. — Имаше един свидетел, който можеше да разбере и прости, ако прошката на свидетел е необходима. И този човек е мъртъв.

— Аарън.

— Да, той искаше да отведе Лашър, но разбра защо не му позволих да го стори. Онези двамата също загинаха при нещо като самозащита…

— И ти се измъчваш заради тези три смъртни случая — заключи Аш тихо.

— Убийството на Лашър си беше преднамерено — каза Майкъл, сякаш говореше на себе си. — Това същество нарани жена ми; то ми отне детето, собственото ми дете. Въпреки че кой знае какво щеше да бъде това дете? Има толкова много въпросителни, толкова много вероятности. А после той уби и онези жени. Уби ги в стремежа си да се сдобие с потомство. Беше невъзможно да го оставя жив, както не бихме оставили да вирее вирус или насекомо. Съвместното ни съществуване беше немислимо, пък и имаше — нека се изразя с твоите думи — контекст, начинът, по който той се бе държал от самото начало, още докато беше дух, начинът, по който… ме беше използвал.

— Разбирам те — отвърна Аш. — И аз щях да го убия, ако бях на твое място.

— Наистина ли? — попита Майкъл. — Или щеше да го пощадиш, защото е един от малцината от твоя вид? Нима не би изпитал лоялност към един от своите?