Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 135

— Имах предвид, че не се обиждаш лесно. През повечето време, като говоря така, нали се сещаш, съвсем прямо, без никакви недомлъвки, наистина се опитвам просто да опозная човека. А всъщност го обиждам.

— Да, чудна работа — отвърна Мона. — Но аз не се обиждам.

Мери Джейн се вгледа лакомо в последната тънка самотна филийка бял хляб.

— Вземи я — каза Мона.

— Сигурна ли си?

— Естествено.

Мери Джейн я грабна, разкъса я по средата и започна да навива мекия хляб на топче.

— Ох, много го обичам така. Когато бях малка, изяждах цял самун, като навия така средичката.

— Ами кората?

— И нея я навивах — отвърна тя и носталгично заклати глава. — Навивах всичко.

— Еха. Знаеш ли, ти наистина си готина. Ти си най-вълнуващата комбинация от шаблонно и мистериозно, която съм срещала.

— Ето, пак опитваш да се изтъкнеш — каза Мери Джейн, — но знам, че не искаш да ме обидиш, просто ме дразниш, нали? Знаеш ли, че ако „шаблонно“ започваше с „б“, щях да знам какво значи?

— Нима? Защо?

— Защото съм стигнала до буква „б“ в речника — каза Мери Джейн. — Образовам се по няколко начина. Ще ми се да знам какво мислиш за това. Знаеш ли, купих си речник, напечатан много едро. Като за стари късогледи дами. Изрязах думите с „б“, всяка с определението й, после ги направих на топчета… Пак топчета, нали — засмя се тя.

— Да, забелязах — каза Мона. — Ние малките момичета много обичаме топчета, а?

Мери Джейн направо се преви от смях.

— О, това надмина очакванията ми — каза Мона. — Момичетата в училище оценяваха хумора ми, но никой в семейството не се смее на шегите ми.

— Ама те наистина са смешни — каза Мери Джейн. — Защото си гений. Предполагам, че има два вида гении — с чувство за хумор и без чувство за хумор.

— А какво става с тези думи с „б“, изрязани и направени на топчета?

— Ами слагам ги в една шапка. Като за теглене на чоп.

— Аха.

— После ги вадя едно по едно. Ако е дума, която вече никой не използва, като „благовиден“, просто я изхвърлям. Но ако е хубава, като „благодатен“, я оставям. Така ги запомням.

— Хм, това звучи като доста добър метод. Предполагам, че запомняш думите, които харесваш.

— Ами да, но всъщност запомням почти всичко. Нали съм много умна. — Мери Джейн лапна още едно хлебно топче и започна да разтрошава кората.

— Нима помниш дори значението на „благовиден“?

— Да, „приемлив, миловиден“ — отвърна Мери Джейн и загриза от коричката.

— Знаеш ли, Мери Джейн — каза Мона, — в тази къща има много хляб. Можеш да си вземеш колкото искаш. Там, точно зад плота има цял самун. Ще го донеса.

— Седни! Ти си бременна, аз ще го донеса! — обяви Мери Джейн, скочи веднага и посегна за хляба. Хвана го за найлоновата опаковка и го плесна на масата.

— А искаш ли масло? Там е.

— Не, свикнала съм да го ям без масло, за да пестя пари. Не ми се иска да отвиквам сега, защото тогава ще ми липсва и хлябът няма да ми се услажда толкова. — Тя извади една филийка и откъсна средата.

— Работата е там — продължи Мери Джейн, — че ще забравя думата „благовиден“, ако не я използвам, но пък ще използвам „благодатен“ и няма да я забравя.