Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 133

— Една кока-кола, ако обичаш, Еужения. Разбира се, мога да си взема и сама.

Еужения се вбеси от това предложение, особено от езика на непозната братовчедка, която изглеждаше доста невъзпитана. Донесе кутийка кола и лед.

— Яж, Мона Мейфеър! — нареди старицата и й наля мляко от кутията. — Хайде, яж.

Месото имаше ужасен вкус за Мона и тя не разбираше защо. Обичаше месо, но още щом го поставиха на масата, й се догади. „Вероятно е нормално“, помисли си. „Това потвърждава, че не съм в толкова напреднала бременност.“ Анели каза, че ще се чувства така около шестата седмица. Но това бе преди да обяви, че бебето е чудовище на три месеца.

Мона наведе глава. Завладяваха я бледи спомени от съня; много натрапчиви и пълни с асоциации, които обаче се отдалечаваха със скоростта на светлината, опиташе ли се да ги осмисли.

Седна назад и бавно изпи млякото.

— Остави кутията тук — рече на Еужения, която кръжеше около нея, сбръчкана и сериозна, и често поглеждаше към недокоснатата храна в чинията й.

— Тя яде онова, от което има нужда, нали така? — обади се Мери Джейн.

Сладурана. Вече опустошаваше телешкото и шумно забождаше парченцата гъби и лук с вилицата си. Накрая Еужения бавно излезе от стаята.

— Искаш ли и моята порция? — попита Мона. — Вземи я. — И бутна чинията си към Мери Джейн. — Не съм я докоснала.

— Сигурна ли си, че не я искаш?

— Гади ми се от нея. — Тя си сипа още прясно мляко. Странно, помисли си, никога не съм обичала толкова мляко, вероятно защото хладилникът у дома не може да го охлади така. Но явно това се бе променило. Всичко се променяше.

— Така ли, как? — попита Мери Джейн с леко разширени очи. После изгълта цялата кола. — Може ли да стана и да си взема още една?

— Да — отвърна Мона.

Мери Джейн заподскача към хладилника. Роклята й се развяваше като на малко момиченце. Краката й изглеждаха много красиви на високите токчета, въпреки че бяха красиви и онзи ден, когато бе на равни обувки.

Тя се върна на масата и започна да опустошава порцията на Мона. Еужения надникна през вратата на помещението за прислугата.

— Мона Мейфеър, нищо ли не си яла? С чипс и други боклуци ли смяташ да преживяваш?

— О, я се разкарай — отряза я Мона и Еужения изчезна.

— Ама тя просто се опитва да се грижи за теб — обади се Мери Джейн. — Защо й крещиш така?

— Не искам никой да се грижи за мен. Освен това тя не проявява грижа, а е същинска напаст. Мисли… мисли, че съм лош човек. Дълго е за обясняване. Все ми се кара за нещо.

— Да, когато бащата на бебето е на възрастта на Майкъл Къри, хората все ще обвинят или него, или теб.

— Откъде знаеш?

Мери Джейн спря да яде и погледна Мона.

— Той е, нали? Ами просто усетих, че сте имали нещо, когато дойдох предния път. Не исках да те ядосвам. Мислех си, че си щастлива за бебето. Останах с впечатлението, че си много доволна, че той е бащата.

— Е, не съм сигурна, че е той.

— О, той е — обяви Мери Джейн. Заби вилицата в последното парче телешко, натъпка го в устата си и задъвка лакомо. Гладките й загорели бузи се движеха бързо, без да се образува нито бръчица по тях. Беше много красиво момиче.