Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 104

Никой не знаеше. Никой не знаеше нищо. И все пак те бяха хора от ордена, изследователи, не бяха прислугата. Мъже и жени в разцвета на силите си.

Жената в стаята зад него дръпна дръжката на вратата и отвори. Аш отстъпи встрани.

— Аарън Лайтнър е мъртъв! — извика тя. — Аарън е бил убит.

Чуха се въздишки, проплаквания от ужас и изненада. Всички тук бяха невинни. Старецът от библиотеката изглеждаше смъртно ранен от тази новина. И той бе невинен.

Беше време Аш да си тръгва.

Проправи си бързо път през групичката и се насочи към стълбите. Започна да прескача по две стъпала, преди някой да го последва.

Жената извика да го спрат, да не му позволяват да избяга. Но той вече бе твърде далече, краката му бяха много по-дълги от техните.

Стигна до страничния изход, преди преследвачите му да се озоват на върха на малкото стълбище.

Излезе в нощта и тръгна бързо по влажната трева. Озърна се за миг назад и се затича. Спря чак когато стигна до желязната ограда, която прескочи с лекота. Тръгна към колата си и направи бърз знак на шофьора да му отвори вратата и да потегля.

Седна отзад и колата веднага полетя към магистралата.

Прочете номера, който жената бе написала на листа. Беше извън Англия. Ако паметта не го лъжеше, беше номер в Амстердам.

Свали телефонната слушалка от стената на колата и набра номера на оператор за чужбина. Да, беше Амстердам.

Запомни номера, или поне се опита, после сгъна листа и го прибра в джоба си.

Когато се върна в хотела, записа номера и си поръча вечеря. После се изкъпа и търпеливо наблюдава как сервитьорите поставят пред него богато угощение на покритата с ленена покривка маса. Помощниците му, включително красивата млада Лесли, стояха тревожни до него.

— Ще трябва да намериш друго място, където да отседна преди зазоряване — каза той на Лесли. — Хотелът да е хубав като тоя, но доста по-голям. Имам нужда от офис с няколко телефонни линии. Върни се чак когато уредиш всичко.

Младата Лесли изглеждаше много доволна, че й се възлага подобна отговорност, и излезе от стаята заедно с останалите. Той освободи сервитьорите и започна да яде спагетите със сметана. Имаше и студено мляко и месо от раци, което не обичаше, но пък също беше бяло.

После легна на дивана и се заслуша в пукането на огъня. Надяваше се да завали.

Надяваше се и Юри да се върне. Това обаче не бе много вероятно. Беше настоял да останат в „Кларидж“ именно в случай, че циганинът реши да им се довери отново.

Самюъл най-сетне се появи. Беше толкова пиян, че едва ходеше. Сакото му от туид бе преметнато през рамото, а бялата му риза беше намачкана. Едва сега Аш забеляза, че ризата е поръчкова изработка, както и костюмът — за да паснат на уродливото тяло на Самюъл.

Джуджето легна пред огъня тромаво като кит. Аш стана, взе няколко възглавници от дивана и ги пъхна под главата на Самюъл. Джуджето отвори очи по-широко от обикновено. Лъхаше на алкохол. Дъхът му излизаше със сумтене, но Аш не се отврати от това. Много обичаше Самюъл.