Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 101

— Аз действам като дете — отвърна той. — Само така мога.

— И?

— Знаете ли, че Аарън Лайтнър е мъртъв?

Тя задържа погледа си за момент, после се облегна в стола и изпусна зеления маркер. Извърна поглед встрани — явно тази новина бе ужасна за нея.

— Кой ви каза? Всички ли знаят?

— Явно не — отвърна той.

— Знаех си, че няма да се върне — каза тя. Сви уста така, че дълбоките бръчки около устните й станаха още по-дълбоки и дори потъмняха. — Затова ли дойдохте, да ми съобщите за смъртта му?

— За да видя как ще реагирате. За да разбера дали имате нещо общо с убийството му.

— Какво?

— Не ме ли чухте?

— Убийство? — Тя се изправи бавно от стола си и го погледна яростно, Особено сега, когато осъзна колко е висок. Погледна към вратата, като че ли се канеше да хукне към нея. Той вдигна леко ръка, за да я призове към търпение.

— Казвате, че Аарън е бил убит? — попита тя. Челото й се смръщи над сребърните рамки на очилата.

— Да, убит е. Прегазен с кола. Мъртъв е.

Жената затвори очи, сякаш решила да приеме нещата подобаващо, щом не може да излезе. Погледна право пред себе си, невиждащо, сякаш бе забравила за присъствието му. После вдигна очи и прошепна дрезгаво:

— Вещиците Мейфеър! Господи, защо отиде там?

— Не мисля, че са го сторили вещиците — рече той.

— Тогава кой?

— Някой от ордена.

— Не знаете какво говорите! Никой от нас не би извършил подобно нещо.

— Съвсем наясно съм какво говоря — каза той. — Юри, циганинът, каза, че убиецът е сред вас, а Юри не би излъгал, що се отнася до това. Според мен той по принцип не лъже.

— Юри. Видели сте Юри. Знаете ли къде е той?

— А вие?

— Не. Той просто замина една нощ, само това знаем. Къде е?

— На сигурно място, макар и по случайност. Същите хора, които са убили Аарън, се опитаха да убият и него.

— Защо?

— Вие нямате нищо общо с това, нали? — Той изглеждаше доволен.

— Да, нямам! Почакайте, къде отивате?

— Навън, да открия убийците. Покажете ми пътя към стаите на директора. Преди го знаех, но нещата са се променили. Трябва да се видя с него.

Тя веднага мина покрай него и му кимна да я последва. Дебелите й токове тропаха силно по лъскавия под на коридора, сивокосата й глава бе сведена, ръцете й се размахваха естествено покрай тялото.

Като че ли вървяха безкрайно, най-сетне стигнаха до дъното на главния коридор. Пред двойни врати. Той ги помнеше. Само дето навремето не бяха така чисти и лъснати.

Тя почука силно. Сигурно събуди цялата къща. Но пък нямаше друг начин.

Вратата се отвори и тя влезе вътре, после се обърна много вежливо, за да представи на човека вътре своя спътник.

Мъжът в стаята погледна с боязън и когато видя Аш, лицето му се изкриви първо от изумление, после от шок и накрая застина в непроницаема гримаса.

— Знаете какво съм аз, нали? — попита Аш тихо.

Бързо влезе в стаята и затвори вратата. Кабинетът беше много голям, а до него имаше спалня. Изглеждаше леко разхвърляно, лампите мъждукаха слабо, камината бе празна.

Жената гледаше Аш със същия яростен поглед. Мъжът се бе отдръпнал назад, сякаш виждаше пред себе си нещо опасно.

— Да, ти знаеш — повтори Аш. — И знаеш защо са убили Аарън Лайтнър.