Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 742

Гладкото му лице изглеждаше съвършено невинно — същинска картина на изумление с тези красиви сияйни бузи и гладкия тънък нос. Огромните сини очи мигаха учудено. Клепачите се отваряха и затваряха отривисто, като на манекена от сънищата й. Той се усмихна.

— Нуждая се от теб. Обичам те. Аз съм твое дете.

След малко отмести ръката си.

Тя седна. Нощницата й бе твърда от засъхналата кръв. Цялата стая миришеше на кръв. Като в Спешното.

Роуан задрапа назад по килима и седна със свити колене. Втренчи се в него.

Зърната — перфектни, пенисът — също, макар че щеше да се разбере, когато еректира. Косата също беше перфектна, но как беше вътре? Всички сложни вътрешни органи.

Приближи се и се вгледа в раменете му, в гърдите, които се надигаха при всяко вдишване, а после в очите му. Не й пукаше дали той ще отвърне на погледа й, просто изучаваше тъканта на плътта и устните.

Сложи ръка на гърдите му и се заслуша. Долавяше силен, постоянен ритъм.

Той не понечи да я спре, когато сложи ръце от двете страни на главата му. Черепът беше мек, като на бебе, способен да се възстанови след травми, които биха убили възрастен човек. Господи, но колко време щеше да е така?

Тя докосна с пръст долната му устна и отвори устата му. Вгледа се в езика. После седна назад и отпусна безжизнено ръце до свитите си крака.

— Боли ли те? — попита я той. Гласът му беше много нежен. Присви очи и само за секунда на лицето му се появи зряло изражение. Но веднага след това бебешкото изумление се върна. — Изгуби много кръв.

Тя дълго се взира в него, без да продума. Той я гледаше и чакаше.

— Не, не ме боли — промърмори тя и отново се втренчи в него. — Имам нужда от някои неща — каза накрая. — От микроскоп, от кръвни проби. Искам да видя какви са тъканите сега! Господи, трябват ми тези неща! Трябва ми добре оборудвана лаборатория. Ще се махнем оттук.

— Да — кимна той. — Това ще направим. Ще се махнем оттук.

— Можеш ли да станеш?

— Не зная.

— Е, ще трябва да опиташ. — Тя се надигна на колене, хвана се за мраморната полица над камината и се изправи на крака.

Хвана ръката му, беше силна.

— Хайде, стани, не мисли, просто го направи. Мускулатурата ти е напълно развита и това те различава от новороденото. Имаш скелета и мускулатурата на мъж.

— Добре, ще опитам — отвърна той. Изглеждаше изплашен и някак зарадван. Треперейки, първо се опря на колене, като нея, после се изправи, но веднага политна назад. Но не падна, а бързо направи няколко крачки.

— Ооо — пропя той. — Аз ходя, аз ходя…

Тя се втурна към него, обгърна го с ръка през кръста и го остави да се облегне на нея. Той се успокои, щом сведе поглед към лицето й. Вдигна ръка и я погали по бузата. Ненапълно овладян жест, като на пияница, пръстите му бяха копринени и треперещи.

— Красивата ми Роуан — каза той. — Виж, в очите ми има сълзи. Истински сълзи. О, Роуан.

Опита се да стои сам и се наведе да я целуне. Тя го хвана и го подкрепи, когато устните му докоснаха нейните. Разтърси я същият чувствен шок, както винаги, когато я докоснеше.

— Роуан — изстена той, притисна я към себе си, а после отново полетя назад, преди тя да го хване и изправи.