Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 744

Сутринта на Коледа. Той се взираше през прозореца, страхуваше се да помръдне да не би да му прилошее отново.

— Вече не вали, нали? — попита. Едва чу отговорът — че е спряло преди зазоряване.

Опита се да седне. Вече не се чувстваше толкова зле. Да, болеше го главата и зрението му бе малко замъглено. Но не беше по-лошо от обикновен махмурлук.

— Чакайте, господин Къри. Нека се обадя на Аарън. Докторът ще иска да ви прегледа.

— Да, добре, но искам да се облека.

Всичките му дрехи бяха в гардероба. Хубав малък пътнически комплект за бръснене го чакаше в банята. Той си взе душ, все още борещ се със замайването, обръсна се надве-натри и излезе от банята. Искаше му се отново да си легне, но каза:

— Трябва да се върна там, да разбера какво е станало.

— Моля те, почакай — каза Аарън. — Хапни малко, виж как ще се чувстваш.

— Няма значение как ще се чувствам. Ще ми дадеш ли кола? Ако не, тръгвам на стоп.

Погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Пътищата щяха да са опасни. Трябваше да тръгва.

— Виж, Аарън, много съм ти благодарен, че се погрижи за мен.

— Какво искаш да правиш? Нямаш никаква представа какво ще откриеш там. Миналата нощ тя ми каза, че ако ми пука за теб, трябва да се погрижа да не се връщаш.

— Не ме е грижа какво ти е казала. Отивам.

— Тогава и аз идвам с теб.

— Не, ти оставаш. Това е между мен и нея. Дай ми кола и тръгвам.

Аарън му даде голям тромав линкълн, градска кола. Майкъл едва ли би избрал такава, въпреки че меките кожени седалки бяха удобни. И все пак тя почти летеше, когато стигна магистралата. До този момент Аарън го бе следвал с лимузината, но Майкъл изпревари още една кола и се откъсна.

Снегът покрай пътя беше мръсен, но ледът се беше стопил. Небето бе съвършено синьо, чисто и безкрайно.

Главоболието се връщаше заедно със замайването и гаденето на всеки петнайсет минути, но Майкъл се опитваше да го преодолее и не вдигаше крак от педала на газта.

Беше стигнал деветдесет мили, когато навлезе в Ню Орлиънс. Профуча покрай гробищата на Метаир, а после и покрай нелепата сюрреалистична спортна зала Супердом — приличаше на летяща чиния, приземила се между небостъргачите и църковните камбанарии.

Караше твърде бързо и колата почти поднесе на завоя към Сейнт Чарлз авеню. Трафикът пълзеше по замръзналите улици.

След пет минути зави наляво към Първа улица и колата отново поднесе силно. Майкъл натисна спирачките и продължи съвсем бавно по хлъзгавия асфалт, докато не видя къщата да се издига като мрачна крепост на сенчестия ъгъл.

Портата беше отворена. Той пъхна ключа в ключалката на входната врата и влезе.

Замръзна на прага. По целия под беше размазана кръв, а на рамката на вратата личеше кървав отпечатък от ръка. Стените бяха изцапани с нещо като сажди, които избледняваха към тавана.

Миризмата беше ужасна, като в стаята на мъртвата Деидре.

Прагът на трапезарията също бе опръскан с кръв. Кървави следи от боси крака. Кръв по целия китайски килим и някаква ужасна слуз, размазана по дъските. Коледното дръвче продължаваше да свети весело, напълно нехайно за случилото се в стаята — сляп и ням свидетел, който не можеше да разкаже нищо.