Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 738

— Почти съвършен — прошепна тя.

Той докосна лицето й, съвсем бавно. Прокара пръст по кожата й и спря на брадичката. Тя съвсем нежно докосна гърдите му. Затвори очи и се заслуша в ударите на сърцето. Виждаше органите вътре, или пък бяха просто имитация на органи? Стисна още по-силно очи и ги видя — кръвта преминаваше по артериите и се устремяваше към крайниците.

— Трябва само да се поддадеш! — Тя се взираше в него, устните му се разляха в усмивка. — Хайде, не виждаш ли, вече си го направил!

— Така ли? — попита той, а лицето му реагираше съвършено, фините мускули се съкращаваха и отпускаха, очите се присвиваха, като на човек в момент на концентрация. — Мислиш, че това е тяло? Това е само имитация! Скулптура, статуя. Това е нищо и ти го знаеш. Смяташ, че можеш да ме подмамиш в тази безжизнена черупка от малки частици, за да ме превърнеш в свой роб? В робот? За да можеш да ме унищожиш?

— Какво говориш? — Тя отстъпи назад. — Не мога да ти помогна. Не зная какво искаш от мен.

— Къде отиваш, скъпа моя? — попита той и леко вдигна вежди. — Да не мислиш, че можеш да избягаш от мен? Часът настъпи, красавице моя. Знаеш какво искам. Коледа е, скъпа. Часът на вещиците ще удари всеки момент, часът, в който се е родил Христос, в който Словото най-после е добило плът. Аз също ще се родя в този час, красива моя вещице, и изгарям от очакването.

Той се хвърли напред и я стисна за рамото. Сложи другата си ръка на корема й и тя усети как в нея прониква изгаряща топлина. Прилоша й.

— Махай се! — прошепна тя. — Не мога да го направя. — Призова гнева и волята си, очите й се впиваха в очите на създанието пред нея. — Не можеш да ме накараш против волята ми! Не можеш да го направиш без мен.

— Знаеш какво искам, какво съм искал винаги. Не искам повече черупки, Роуан, никакви груби илюзии. Искам живата плът вътре в теб. Каква друга плът на този свят би ме приела — така пластична, приспособима, гъмжаща от милиарди миниатюрни клетки. Кой друг организъм увеличава хиляди пъти размера си през първите няколко седмици от съществуването си и сега е готов да се разпъне и удължи, да се раздуе, щом моите клетки проникнат в него!

— Махни се от мен. Махай се от детето ми! Ти си глупаво, откачено изчадие. Няма да докосваш детето ми! Махай се от мен! — Тя трепереше, гневът й бе толкова силен, че не можеше да го издържи. Усещаше как кипи във вените й. Краката й бяха мокри и лепкави, когато пристъпи назад в усилието да събере яростта си и да я насочи право към него.

— Да не мислиш, че можеш да ме измамиш, Роуан? — каза той бавно, търпеливо и нежно. Красивият му образ все още беше съвсем плътен. — С жалките си изпълнения за пред Аарън и Майкъл? Да не мислиш, че не виждам до дъното на душата ти? Аз съм сътворил тази душа. Аз подбрах гените ти. Аз избрах родителите ти, аз избрах и наследниците ти, аз те сътворих, Роуан. Знам къде у теб се срещат плът и съзнание. Познавам силата ти като никой друг. Винаги си знаела какво искам от теб. Още когато прочете историята. Видя спящия зародиш на Лемли в леглото от тръбички и химикали. Ти знаеше! Още когато избяга от лабораторията, знаеше, че имаш ума и куража да го направиш. Още преди да ме познаваш, преди да разбереш, че те чакам, че те обичам и че съм най-големият подарък, определен за теб. Аз самият, Роуан. Ще ми помогнеш, или това малко потрепващо дете ще умре, щом вляза в него! А ти няма да позволиш това.