Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 60

След пет месеца леля Бенда ще има яре, помисли си Милко. Но откъде се появи козелът със златни рога и копита?

- Сигурно сънувам - тихо изрече овчарят, прехапа устни, за да се убеди, че е буден, и отново погледна към стадото.

Козелът царствено се разходи наоколо, сподирян от разочарованото блеене на няколко неощастливени кози, и отново тръгна към Водопада.

Ами кучето? Как изведнъж се превърна в козел? Магия...

55

Вече пети ден Бончо Гладиатора не излизаше от дома си. Отказваше да ходи с останалите на гробището. Не отиде на деветината на Коко, не искаше да посети отново и гроба на Димо. Всяка сутрин Щурата Стела идваше да го вика, но той мълчаливо въртеше глава. Нямаше вече да стъпи на гробището, освен ако не е дошъл неговият ред.

След смъртта на Димо Вълкобореца го обзе неописуем ужас. Чакаше Оная, а не знаеше кога и откъде ще го изненада. Беше убеден, че скоро ще дойде за него. Спеше леко, предимно през деня, прегърнал пушката си. Не беше стрелял по животно, а как да стреля по човек? Ядеше още по-малко и отпреди. Страхуваше се, че ако му свърши хляба, няма да посмее да отиде до магазина. Но колко още щеше да издържи гладен?

Предпочиташе да стои на двора - все му струваше, че Оная ще се уплаши от някой съсед, надникнал случайно през стобора. Знаеше, че мислите му са детински, защото стените бяха двуметрови, но все пак...

И взе най-смелото си решение - записа всичко за събитията отпреди трийсет години. Между две страници от последната тетрадка, в която бе събирал историята на Кралево, пъхна и малкото листче. После внимателно слепи двете страници. Само при внимателно четене можеше да се открие скривалището. Все някога щеше да се разбере за тяхното престъпление...

- Господин Бончев! Господин Бончев! - дочу отвън мъжки глас.

Бончо Гладиатора стреснато стана от стола и погледна часовника си. Наближаваше пладне. С бавни стъпки тръгна към външната врата. През пролуките й видя длъгнестата фигура на Софиянеца. Отключи я и покани младежа в двора.

- Добър ден, господин Бончев! - каза Траян. - С пушката ли спите?

- Не си ли чул? - измърмори възрастният мъж. - Вълк броди наоколо.

- В селото ли? - изненада се младежът.

- И в селото може да дойде - многозначително отговори Бончо Гладиатора. - За какво си дошъл?

- Баба ви праща яйца и козе сирене - подаде кошничката Траян.

- Добра жена е тя - отвърна старият учител и устните му направиха плах опит за усмивка.

- Баба каза, че не ви е виждала тези дни - продължи младежът. - Добре ли сте?

- Добре съм - сопна се Бончо Гладиатора. - Държа се все още...

Той влезе в къщата, за да остави армаганите от баба Бенда, а Траян се намъкна след него. Младежът се изненада от дървената етажерка, която стигаше до тавана и беше пълна с книги.

- Много четете - изрече Траян и изкриви глава настрани, за да хвърли поглед по заглавията на книгите.