Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 58

Тръгнаха си омърлушени. Под Пеещата круша ги чакаше селското стадо. Козите стояха сгушени една в друга и само трепкаха с уши, сякаш усещаха със сетивата си бедата. Милко, новият овчар, стоеше под дървото.

- Какво правиш тук? - попита го Вампора.

- Леля Бенда... каза... да докарам... стадото насам... - на пресекулки отвърна Милко.

- Златоуста Бенда - прошепна Бончо Гладиатора. - Знаела е, че няма кой да изпрати Димо...

- Невероятна жена е тя! - съгласи се и кметът.

53

Със смъртта на Димо Вълкобореца внезапно спряха и щуротиите, които подлудяваха селото.

Минаха още три дни и нищо необичайно не се случи. Кралевци забравиха страховете си. Старците, подобно на огромни варани, се препичаха пред портите, нищеха политиката, отбиваха се я в кръчмата, я при хубавата сестра в медицинския пункт. Пришълецът Милко още не бе загубил нито една коза и прогнозите за неговото оставане в селото се очертаха оптимистични.

Но никой не смееше да заложи на новия овчар, ако потърсеха мнението му.

През деня Траян и Ели обикаляха из баирите, а нощем той четеше и нахвърляше основните тези на дипломната си работа. Учудваше се, че спи само по шест часа и въпреки това се чувстваше бодър.

Тази нощ си легна към полунощ и сам се събуди в шест.

- От въздуха е, чедо - обясни му баба Бенда. - Бързо се наспиваш на планинския въздух.

- Направо се чувствам млад! - каза Траян. - Мога на бегом да стигна до чешмата на Елия.

- Та ти си млад - засмя се възрастната жена. - Чешмата на Елия... Знаеш ли легендата?

- Приказната Ели ми я каза...

- Внимавай! - заплаши го с пръст старицата. - Момичето е свястно.

- И аз така мисля... - някак колебливо изрече Траян.

- Да не си влюбен? - меко попита старицата.

- Рано е да се каже...

- Ех, чедо, то или го усещаш веднага, или нищо не ти трепва... - някак разочаровано го погледна Бенда.

Траян лапна половин палачинка, преглътна като пуйка и попита:

- Ти как разбра, че си влюбена?

- В дядо ти ли?

- А! - изненада се Траян. - И друг ли има?

- Не се питат стари хора за такива работи... - промърмори баба Бенда.

- Ясно. Преди дядо е имало друг... - направи извод момчето. - Познах ли?

- Ами позна - изрече жената и смело продължи: - Ей тук ме болеше, когато го срещнех - и тя сложи длан на стомаха си. - Докато си помислех за него, болката се появяваше...

- Кой беше?

- Минали работи... Не ни било писано да сме заедно. -

- Аз не искам нищо да ме боли - нехайно подхвърли Траян.

- То не пита, чедо...

- Валерия е дива коза - неочаквано изрече младежът.

- Опърничава е, но е добро момиче.

- Не мога да я разбера... Няма друг наоколо, а тя... - спря се изведнъж той.

- Тя ти бяга - заключи баба Бенда. - Браво на нея! Много са те разглезили софиянките!

- Бабче, защо си против мен?

- Не съм, чедо - засмя се баба Бенда, а после продължи със сериозен глас: - Но ако направиш нещо на момичето, не мога да те спася.

- От какво?

- От кого, искаш да кажеш... - поклати глава тя.