Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 6

- Да не си от Дружеството на анонимните алкохолици?

- Битов алкохолик съм - отвръщаше спокойно горският. - Също като теб.

- Ама на мен не ми личи! - Коко сочеше към мургавото си лице, върху което никога не избиваше червенина.

- Така е, защото нямаш срам - не му оставаше дължен Максим Балабана.

Горският притвори очи и се отпусна назад. Тогава чу тревожното чуруликане на червеношийката около него. Вдигна поглед нагоре и я видя да кръжи неспокойно над него. Не издържа и се изправи. Заобиколи Дивачката и откри гнездото на птичето, изградено от мъх, малки коренчета и листа. В него имаше три розови яйца с кафеникави точици по тях и едно малко по-едро от останалите. Горският го разпозна - кукувицата бе сложила свое яйце в гнездото на червеношийката. Някъде наоколо трябваше да се намира избутаното от натрапницата яйце на малкото птиче.

Тъкмо да го потърси, когато чу звъна на селската камбана. Забрави за тревогите на червеношийката и с бързи стъпки тръгна към параклиса.

7

 Велизар Вампора не бързеше да съобщи новината. Беше обърнал гръб на хората и машинално дърпаше въжето на камбаната. Спомените го връхлитаха като поредица от лавини, които го затрупваха и му пречеха да диша. Поемаше дълбоко дъх и тъкмо да го изпусне, се задаваше следващата лавина. Ако си отиде твой набор, скоро идва и твоят ред, помисли Вампора. Той не можеше да жали за всичките си съученици. Но сега... Приятелството им бе от пелени, почти цял живот изкараха заедно, а колко тайни имаха само двамата. А сега... Някак изведнъж стана нещастието. То май винаги така става.

Вампора въздъхна още веднъж и се обърна към съселяните си. Огледа ги - почти от всеки дом беше дошъл по някой човек.

- Вампоре, казвай кой е! - не издържа Максим Балабана и пристъпи към кмета.

- Хубав човек - прошепна Вампора. - Наш човек, Балабане... - обърна се той към горския и отново пое дъх.

Максим Балабана се озърна и отново попита:

- Димо Вълкобореца ли? Бончо Гладиатора? Коко Хлопката? Щурата Стела?

- Аз съм тук бе, не ме ли виждаш? - сопна му се Щурата Стела.

- Жива и здрава да си, Стеле! - направи опит да се усмихне Балабана, но устата му само се разкриви на една страна.

- Кой е? - извика отдалеч Глухата Марина, която с олюляваща се походка се приближаваше към хората, следвана от Бончо Гладиатора.

Щурата Стела се спусна към майка си и я прегърна.

- Отиде си от този свят Константин Криндов... - високо изговори Вампора.

Някой ахна, Щурата Стела изпищя и побягна, а останалите се прекръстиха.

- Бог да го прости! - на висок глас каза Глухата Марина и отпи от бутилката с вино, която прегръщаше до този момент.

Всички тихо повториха след нея.

- Какво? Коко? - реагира едва сега Балабана. - Какви ги приказваш?

- Обадиха ми се - продължи кметът. - Катастрофирал е в града. Блъснал се е в един стълб... Едва са го извадили.

- Не е възможно! - ядоса се Балабана.

- Обадиха ми се - натъртено каза Вампора. - Утре ще докарат тялото в закрит ковчег. Ще платя разноските по погребението.

- Той не е само твой приятел - обади се Бончо Гладиатора, като притисна дясната си ръка към адамовата си ябълка. Трепереше целият.