Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 5

Коко Хлопката на шега го нарече Мазача. После Бончо Гладиатора прочете, че има италиански художник Мазачо и на Адриан му лепнаха това име. Никой не можеше да се сърди на прякора, който му дават местните зевзеци. Ако протестираше, само щеше да си навлече нови закачки по свой адрес. Дори нарече кръчмата си „При Мазачо“.

Кръчмарят стана и излезе от приземната стаичка, която наричаше свое ателие. Прекоси двора и влезе през задния вход в кръчмата. Жена му Корнелия готвеше вечеря за семейството. Всичко изглеждаше наред и той отвори широко вратата откъм улицата. Върна се назад и едва тогава го видя. На земята имаше кръгло огледало, строшено на няколко парчета. Приличаше на стъклено цвете, сякаш някой го е счупил точно през средата.

- Корнелия - извика Мазачо към жена си, - кой е изтървал огледалото насред кръчмата?

Жена му излезе иззад плота и се приближи до него: 

- Няма такова огледало вкъщи - озадачи се тя.

- Снощи чистихте ли с Валерия тук?

- Тя остана да довърши. Да я повикам ли?

- За какво? - обади се Валерия откъм кухнята.

- Ели, ела бързо! - нареди баща й.

Дъщеря им дойде при тях, погледна огледалото и каза:

- Счупеното огледало носи нещастие... Две, четири, шест, седем...

- Какво броиш?

- На колкото парчета е строшено огледалото, толкова години ще имаш нещастна любов - промълви момичето и въздъхна.

- Стига глупости! - скара се Мазачо. - Снощи огледалото беше ли тук?

- Не. Нали почистих всичко.

- Тогава?

В този момент чуха камбаната на параклиса. Тримата се спогледаха, а Валерия се притисна към баща си.

6

 Максим Балабана бе задъхан, когато се спря под Дивачката. Така наричаха разклонената трънкосливка в началото на селото откъм Еленица. Плодовете бяха дребни и горчиви и дори птиците не посягаха към тях.

Той седна под храста и се облегна на раницата си. Пушката остави до дясната си ръка. Уморен беше от дългия ден, докато надзираваше работата на секачите в местността Градница. Работеше като горски служител, но не толкова заради пенсията, а за да пази землището на село Кралево от незаконна сеч и бракониери.

Максим Балабана бе едър мъж, който можеше да съперничи по сила на Вампора, но за разлика от кмета имаше спокоен характер. Някога русолявите му коси бяха загубили цвета си, очите му бяха сиви с пъстри точици. Лицето му имаше червендалест цвят, заради който Коко Хлопката го подкачаше от време на време: