Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 56

- Не е от нашите хора - бързо се обади Вампора.

- Няма да споря - махна с ръка Мишената. - Овчарят случайно е попаднал в пещерата, а вълкът се е нахвърлил отгоре му и го е убил... После е дошъл другият човек, видял е нещастието и е...

- Ако беше някой от нас, веднага щеше да го застреля - категорично изрече Щурата Стела.

- Стела е права - подкрепи я Вампора.

- Как ще освободиш вълк, убил човек? - изуми се Максим Балабана.

- Според нас човекът, който е гледал вълк в пещерата, е пушил такива цигари - изрече Радо и извади от джоба си един пакет.

Кралевци се дръпнаха назад.

- Кой е той? - изрече заплашително Мишената, когато видя реакцията на селяните.

- Няма как да стане! - отговори Вампора. - Само Коко Хлопката пушеше такива цигари.

- Къде е той сега? - продължи Мишената.

- На гробището - някак ядно отвърна Щурата Стела. - Погребахме го преди пет дни.

51

Траян нахлу в кръчмата запъхтян и се огледа. Адриан Мазачо бе седнал на масата до плота и драскаше върху един лист.

- Валерия тук ли е? - попита младежът.

Кръчмарят пъргаво се изправи, доближи се до Траян и го хвана с една ръка за гушата

- Какво си й направил? - изсъска неочаквано по-възрастният мъж.

- Нищо - изшептя бързо младежът, направи опит да се отскубне, но не успя.

- Защо тогава не е на себе си?

- Заради козела - с усилие изрече той.

- Какъв козел?

- Златен...

- Да не сте ровили на Калето?

Траян само завъртя глава, за да отрече.

- Вампора ще те закопае някъде! - закани се кръчмарят и леко разхлаби хватката си, за да може младежът да поеме дъх.

- Татко, пусни Траян! - извика Валерия откъм двора и на бегом влезе в кръчмата.

- Не искам... - измърмори Мазачо, но все пак пусна младия мъж.

Траян на няколко пъти пое дълбоко дъх. Кръчмарят му посочи изхода с глава и подхвърли:

- Бягай, докато не съм размислил!

- Татко, спри се! - Валерия прегърна баща си и се обърна към Траян: - Мислиш ли, че съм луда?

- За луда ли те мисли? - набра пак бащата.

- Не, татко - спря го с ръка момичето и отново погледна Траян в очите.

- Откъде-накъде? - изрече младежът, като масажираше шията си и не откъсваше очи от Мазачо.

- Но не ме поглеждаш! - извика тя към Траян.

- Дъще, за какво става въпрос? - тревожно я попита кръчмарят.

- Не съм луда, сигурна съм! - отчаяно изрече момичето и се отдръпна от баща си. - Ако искате ми вярвайте! Но аз наистина видях Коко Хлопката!

- Няма как да стане! - неочаквано се обади глас откъм вратата, а после Велизар Вампора прекрачи прага.

След него вътре влязоха Щурата Стела, Максим Балбана и Бончо Гладиатора.

- Навсякъде ли ходите заедно? - обърна се към тях Траян.

- Софиянецо, не се бъркай! - високомерно каза кметът. - Кажи, Ели!

Момичето спокойно разказа как е зърнала за миг Коко Хлопката, надничащ през храстите.

- А ти, Софиянецо? - обърна се Вампора към Траян.

- Аз видях само козела - отговори той, като не откъсваше поглед от красивото лице на момичето.

- Не ми вярвате, нали? - тъжно промълви Валерия.

- Случва се, дъще... - прегърна я баща й. - Все за него говорим напоследък...

- На Димо Вълкобореца също му се привидя Коко, когато правихме помена из онези дни - обади се в подкрепа на кръчмаря Бончо Гладиатора.