Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 56
Лора Лазар
- Не е от нашите хора - бързо се обади Вампора.
- Няма да споря - махна с ръка Мишената. - Овчарят случайно е попаднал в пещерата, а вълкът се е нахвърлил отгоре му и го е убил... После е дошъл другият човек, видял е нещастието и е...
- Ако беше някой от нас, веднага щеше да го застреля - категорично изрече Щурата Стела.
- Стела е права - подкрепи я Вампора.
- Как ще освободиш вълк, убил човек? - изуми се Максим Балабана.
- Според нас човекът, който е гледал вълк в пещерата, е пушил такива цигари - изрече Радо и извади от джоба си един пакет.
Кралевци се дръпнаха назад.
- Кой е той? - изрече заплашително Мишената, когато видя реакцията на селяните.
- Няма как да стане! - отговори Вампора. - Само Коко Хлопката пушеше такива цигари.
- Къде е той сега? - продължи Мишената.
- На гробището - някак ядно отвърна Щурата Стела. - Погребахме го преди пет дни.
51
Траян нахлу в кръчмата запъхтян и се огледа. Адриан Мазачо бе седнал на масата до плота и драскаше върху един лист.
- Валерия тук ли е? - попита младежът.
Кръчмарят пъргаво се изправи, доближи се до Траян и го хвана с една ръка за гушата
- Какво си й направил? - изсъска неочаквано по-възрастният мъж.
- Нищо - изшептя бързо младежът, направи опит да се отскубне, но не успя.
- Защо тогава не е на себе си?
- Заради козела - с усилие изрече той.
- Какъв козел?
- Златен...
- Да не сте ровили на Калето?
Траян само завъртя глава, за да отрече.
- Вампора ще те закопае някъде! - закани се кръчмарят и леко разхлаби хватката си, за да може младежът да поеме дъх.
- Татко, пусни Траян! - извика Валерия откъм двора и на бегом влезе в кръчмата.
- Не искам... - измърмори Мазачо, но все пак пусна младия мъж.
Траян на няколко пъти пое дълбоко дъх. Кръчмарят му посочи изхода с глава и подхвърли:
- Бягай, докато не съм размислил!
- Татко, спри се! - Валерия прегърна баща си и се обърна към Траян: - Мислиш ли, че съм луда?
- За луда ли те мисли? - набра пак бащата.
- Не, татко - спря го с ръка момичето и отново погледна Траян в очите.
- Откъде-накъде? - изрече младежът, като масажираше шията си и не откъсваше очи от Мазачо.
- Но не ме поглеждаш! - извика тя към Траян.
- Дъще, за какво става въпрос? - тревожно я попита кръчмарят.
- Не съм луда, сигурна съм! - отчаяно изрече момичето и се отдръпна от баща си. - Ако искате ми вярвайте! Но аз наистина видях Коко Хлопката!
- Няма как да стане! - неочаквано се обади глас откъм вратата, а после Велизар Вампора прекрачи прага.
След него вътре влязоха Щурата Стела, Максим Балбана и Бончо Гладиатора.
- Навсякъде ли ходите заедно? - обърна се към тях Траян.
- Софиянецо, не се бъркай! - високомерно каза кметът. - Кажи, Ели!
Момичето спокойно разказа как е зърнала за миг Коко Хлопката, надничащ през храстите.
- А ти, Софиянецо? - обърна се Вампора към Траян.
- Аз видях само козела - отговори той, като не откъсваше поглед от красивото лице на момичето.
- Не ми вярвате, нали? - тъжно промълви Валерия.
- Случва се, дъще... - прегърна я баща й. - Все за него говорим напоследък...
- На Димо Вълкобореца също му се привидя Коко, когато правихме помена из онези дни - обади се в подкрепа на кръчмаря Бончо Гладиатора.