Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 52

Тя излезе навън, за да полее цветята и ако се наложи - да защити съседа си от обвиненията на Вампора. Оттук не виждаше какво става в двора на съседа, но щеше да чуе, ако се появят пушкарите.

Плахо тропане по дървената врата я накара да остави лейката. С бавни стъпки тя се приближи и отвори портата. Отвън стоеше Милко, а в ръцете си държеше огромен леген с повехнали парчета диня.

- За кокошките... - Той й подаде легена.

- Влез, Милко - покани го Бенда.

Мъжът се поколеба, но последва старицата. Остави легена от вътрешната страна на вратата и тихо попита:

- Не те ли е страх от мен?

Бенда се обърна назад, погледна право в очите съседа си; той наведе глава. Макар че избягна погледа й, тя попита:

- Ти ли уби Димо?

- Не знам кой е той... - гузно измънка Милко.

- Така си и мислех - отвърна уверено жената.

- Ония няма да ме оставят на мира, нали? - попита тъжно мъжът, гледайки в земята.

- Не знам още... - колебливо отвърна старицата.

- Защо са им потрябвали динени кори, а? - измъчено попита той.

- Не са те. Някой е издълбал дините като фенери и ги е закачил на гробището...

- Като деца правехме така... - отвърна Милко.

- И тук има непораснали деца... Имаше... - замисли се за миг Бенда, но поклати глава и продължи. - Седни под лозницата, аз ей сега... - не довърши тя и влезе в къщата.

Милко се огледа набързо, но не мръдна от мястото си. След малко Бенда излезе с поднос на ръце.

- Защо не седна?

- Аз бързам... - неубедително изрече мъжът.

- Първо хапни, а после работи!

Бенда му подаде парче домашна баница и Милко машинално го взе. Приседна на пейката под лозницата, отхапа парче и с пълни уста прошепна:

- Не съм ял домашна баница, откакто... - не довърши той, а очите му се насълзиха.

- Откакто жена ти те напусна? - предположи Бенда.

- Откакто я убих - промълви мъжът.

47

- И как разбра, че е вълк, а не куче? - попита Мишената експерта.

- Тънкости на занаята - отвърна самодоволно Гатев.

- Обясни и на нас, непросветените - продължи комисарят.

- Много е сложно, Мишена!

В този момент в стаята влязоха Марин Косев, експертът по дактилоскопия, и Иван Тенев, фотографът. Носеха проявените снимки от пещерата.

- Кой ще започне? - обърна се към тях Донов.

- Изводите са общи - отвърна Косев. - Няма пръстови отпечатъци.

- На хора поне - многозначително вметна фотографът.

- Но върху парафина се забелязват следи - продължи експертът по дактилоскопия.

- От вълк - прекъсна го нетърпеливо Мишената.

- Гатев, ако не бяхме ти казали... - поклати глава Косев.

- Как разбрахте, че е вълк, а не куче? - този път попита Радо.

- Аз ще обясня - отговори експертът по дактилоскопия. - Вижте тези снимки! - и той постави на бюрото две фотографии.

Мишената и Радо се надвесиха над тях, но нищо не видяха.

- Погледнете тук и тук - посочи с пръст експертът. - Това са почти съвършени парафинови отпечатъци от лапи... Много са широки за куче, което ни наведе на мисълта, че са от вълк...