Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 52
Лора Лазар
Тя излезе навън, за да полее цветята и ако се наложи - да защити съседа си от обвиненията на Вампора. Оттук не виждаше какво става в двора на съседа, но щеше да чуе, ако се появят пушкарите.
Плахо тропане по дървената врата я накара да остави лейката. С бавни стъпки тя се приближи и отвори портата. Отвън стоеше Милко, а в ръцете си държеше огромен леген с повехнали парчета диня.
- За кокошките... - Той й подаде легена.
- Влез, Милко - покани го Бенда.
Мъжът се поколеба, но последва старицата. Остави легена от вътрешната страна на вратата и тихо попита:
- Не те ли е страх от мен?
Бенда се обърна назад, погледна право в очите съседа си; той наведе глава. Макар че избягна погледа й, тя попита:
- Ти ли уби Димо?
- Не знам кой е той... - гузно измънка Милко.
- Така си и мислех - отвърна уверено жената.
- Ония няма да ме оставят на мира, нали? - попита тъжно мъжът, гледайки в земята.
- Не знам още... - колебливо отвърна старицата.
- Защо са им потрябвали динени кори, а? - измъчено попита той.
- Не са те. Някой е издълбал дините като фенери и ги е закачил на гробището...
- Като деца правехме така... - отвърна Милко.
- И тук има непораснали деца... Имаше... - замисли се за миг Бенда, но поклати глава и продължи. - Седни под лозницата, аз ей сега... - не довърши тя и влезе в къщата.
Милко се огледа набързо, но не мръдна от мястото си. След малко Бенда излезе с поднос на ръце.
- Защо не седна?
- Аз бързам... - неубедително изрече мъжът.
- Първо хапни, а после работи!
Бенда му подаде парче домашна баница и Милко машинално го взе. Приседна на пейката под лозницата, отхапа парче и с пълни уста прошепна:
- Не съм ял домашна баница, откакто... - не довърши той, а очите му се насълзиха.
- Откакто жена ти те напусна? - предположи Бенда.
- Откакто я убих - промълви мъжът.
47
- И как разбра, че е вълк, а не куче? - попита Мишената експерта.
- Тънкости на занаята - отвърна самодоволно Гатев.
- Обясни и на нас, непросветените - продължи комисарят.
- Много е сложно, Мишена!
В този момент в стаята влязоха Марин Косев, експертът по дактилоскопия, и Иван Тенев, фотографът. Носеха проявените снимки от пещерата.
- Кой ще започне? - обърна се към тях Донов.
- Изводите са общи - отвърна Косев. - Няма пръстови отпечатъци.
- На хора поне - многозначително вметна фотографът.
- Но върху парафина се забелязват следи - продължи експертът по дактилоскопия.
- От вълк - прекъсна го нетърпеливо Мишената.
- Гатев, ако не бяхме ти казали... - поклати глава Косев.
- Как разбрахте, че е вълк, а не куче? - този път попита Радо.
- Аз ще обясня - отговори експертът по дактилоскопия. - Вижте тези снимки! - и той постави на бюрото две фотографии.
Мишената и Радо се надвесиха над тях, но нищо не видяха.
- Погледнете тук и тук - посочи с пръст експертът. - Това са почти съвършени парафинови отпечатъци от лапи... Много са широки за куче, което ни наведе на мисълта, че са от вълк...