Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 51

- Поне убиецът да беше интелигентен - промърмори Мишената.

- Не сме го открили още, така че не бързай с изводите.

- Сигурно някой гений е заклал селския овчар, а?

- Искаш да кажеш, че убиецът е местен човек - предположи младият полицай.

- Лудата мечка все още не е включена в списъка на стоте национални туристически обекта.

- Но защо точно в пещерата? - попита на свой ред Радо. - Димо Гетов е живеел сам. Оградите на къщите приличат на бойници на замък... Ако някой хлътне в двора, няма кой да го види...

- Може убиецът да е определил среща на овчаря в пещерата - предположи комисарят.

- Това навежда на мисълта за предварителен замисъл.

- Да, но убийството с нож прилича повече на престъпление от гняв.

- Не забравяй, че убиецът се е скрил зад Трона... - напомни му Радо.

- Значи овчарят го е изненадал неочаквано.

- Каква тайна може да се скрие в една пещера?

- Злато? - предположи Радо.

- Местните щяха да го открият преди векове - махна с ръка Мишената. - А и какви тайни може да знае един овчар?

- Селските - засмя се младежът.

- То пък едни тайни! - разсмя се искрено Донов. - Кой коя ощипал на младини... Коя не пуснала на Еди-кой си преди трийсет години. Повечето са старци...

- А ако е дело на сенилен старец? Вече може и да не помни за убийството...

- Кметът си познава хората... Щеше да каже, ако има такъв човек в Кралево.

- А ако е някой от преминаващите оттам туристи? - сети се Радо.

- И ще припка чак до Лудата мечка? - погледна го присмехулно комисарят.

- Прав си... Не става...

- Провери ли за кого остава наследството на овчаря?

- Още не съм... - промърмори младият полицай.

- Какво чакаш тогава? Работи! - нареди Мишената, изправи се до отворения прозорец и се надвеси надолу.

- Да не се търколиш? - погледна го изненадано Радо.

- Навеждам се надолу, за да изпратя Големия шеф... - обърна се назад комисарят.

- Пак ли отива до Голямото село?

- Вероятно. Колкото и метани да прави пред министъра, все му лъсва некадърния задник!

- Шефе - бързо каза Радо, - вземи! - и той подхвърли пакет носни кърпички на Донов.

Мишената ги улови и погледна въпросително към Радо.

- Помахай с кърпичка на изпроводяк! - разсмя се младежът. - Големия шеф ще оцени жеста ти.

- Ще ти извия врата, юнако! - засмя се и Мишената.

- За какво се смеете? - попита ги Христо Гатев, който тъкмо бе отворил вратата на кабинета.

- Тайни, Гатев - бързо отговори комисарят. - Наши тайни.

- Е, тогава аз няма да споделя моите - изхили се химикът и направи опит да се върне назад.

- Нещо интересно? - скочи изведнъж Радо, като взе от ръцете на Гатев папката с експертните заключения.

- Казвай направо! - обърна се към експерта Донов.

- Няма да повярвате! - разпери ръце Гатев. - Фашкиите от пещерата се оказаха от Canis lupus... - загадъчно изрече той и млъкна.

С две крачки Мишената се приближи до Гатев и изръмжа:

- Ще ти извия врата! Говори разбрано!

Гатев отстъпи леко назад и тържествено заяви:

- Някой е отглеждал вълк в пещерата.

46

Бенда видя завръщането на пришълеца Милко. Дано Вампора да не го е усетил още! Бе убедена, че нейният съсед го нямаше, когато по надгробните паметници са били закачени издълбаните дини. Но как да убеди кралевските чешити, че този път грешат!