Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 50
Лора Лазар
- Идвам!
След десетина минути бе готов. Отвори външната врата и в двора влязоха Щурата Стела, Максим Балабана и Бончо Гладиатора. И тримата носеха пушките си.
- Станало ли е нещо? - тревожно попита кметът.
- Освен убийството на Димо ли? - подхвърли Стела, сякаш говореше на идиот.
- Помислих, че още нещо...
- Откъде ще започнем? - обади се и горският.
- Чакайте да си събера мислите! - повиши глас Вампора. - Не съм мигнал тази нощ!
- И ние - отвърна Стела.
- Трябва да бия камбаната... - сети се Вампора. - Да идем да я закачим!
- А гробът на Димо?
- Нека ни го върнат, пък тогава... - отговори кметът, влезе в дома си и взе пушката си.
Четиримата не срещнаха никого по улицата, докато вървяха към кметството. Вампора влезе вътре, само изпъшка и извика приятелите си. Всичко в стаята изглеждаше наред и те учудено го погледнаха.
- Някой е върнал стола ми, а е откраднал отново камбаната - обясни им той.
- Да си признаем, Вампоре... - едва успя да прошепне Бончо Гадиатора.
- Не си го и помисляй! - изрева Вампора. - На стари години да ставам за резил!
- Никога не е късно... - обади се Стела.
- Аз ще отричам до гроб! - високомерно изрече кметът.
- Как ще кажем на хората за Димо? - попита Максим Балабана.
В този момент чуха плах звън.
- Камбаната! - извикаха едновременно.
Излязоха от кметството и с бързи крачки тръгнаха към параклиса. Наоколо бе пусто и тихо. Чуваха само жуженето на пчелите.
- Изпокриха се хората - обади се Щурата Стела. - Не се чува никакъв шум из село...
- Убиец броди из Кралево... Как да не ги е страх? - плахо подметна Бончо Гладиатора.
- Може да не е местен - направи опит да ги успокои Вампора, но и сам не си вярваше.
- Балабане, а ако е някой от секачите?
- Не ми се вярва... Горският участък е далеч от Лудата мечка - отвърна той.
- Всеки трябва да подозираме - изрече Вампора.
- А ако убиецът е един от нас? - подметна мрачно Щурата Стела.
Четиримата се спряха и се погледнаха в очите. Никой не извърна поглед, нито наведе глава надолу.
- Ако е един от нас, значи е настъпил краят на света - отговори Вампора.
Погледнаха нагоре и видяха, че камбаната отново бе на мястото си. Дори въжето й се спускаше надолу. Вампора машинално се протегна и го залюля. Утробата на камбаната изригна с мощни и жални звуци.
Почакаха около двайсетина минути, но никой не се присъедини към тях. Кралевци вече знаеха за убийството на Димо. И се страхуваха да излязат иззад каменните стобори.
45
- Шефе, скучаеш - каза Радо на Мишената.
- Как позна? - незаинтересовано запита комисарят.
- Не си изпил дори първото кафе, а аз ти донесох второ.
Всеки в областната дирекция знаеше, че когато Мишената работи по някой случай, поглъща огромни количества кафе. Дозите кофеин значително намаляваха при професионално затишие.
- А ти да не би да работиш? - изсумтя Донов.
- Написах протокола - отговори младежът. - Ще го четеш ли?
- Не.
- Защо?
- Не е интересен.
- Не може всеки случай да е свързан със сериен убиец... - поклати глава Радо.