Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 50

- Идвам!

След десетина минути бе готов. Отвори външната врата и в двора влязоха Щурата Стела, Максим Балабана и Бончо Гладиатора. И тримата носеха пушките си.

- Станало ли е нещо? - тревожно попита кметът.

- Освен убийството на Димо ли? - подхвърли Стела, сякаш говореше на идиот.

- Помислих, че още нещо...

- Откъде ще започнем? - обади се и горският.

- Чакайте да си събера мислите! - повиши глас Вампора. - Не съм мигнал тази нощ!

- И ние - отвърна Стела.

- Трябва да бия камбаната... - сети се Вампора. - Да идем да я закачим!

- А гробът на Димо?

- Нека ни го върнат, пък тогава... - отговори кметът, влезе в дома си и взе пушката си.

Четиримата не срещнаха никого по улицата, докато вървяха към кметството. Вампора влезе вътре, само изпъшка и извика приятелите си. Всичко в стаята изглеждаше наред и те учудено го погледнаха.

- Някой е върнал стола ми, а е откраднал отново камбаната - обясни им той.

- Да си признаем, Вампоре... - едва успя да прошепне Бончо Гадиатора.

- Не си го и помисляй! - изрева Вампора. - На стари години да ставам за резил!

- Никога не е късно... - обади се Стела.

- Аз ще отричам до гроб! - високомерно изрече кметът.

- Как ще кажем на хората за Димо? - попита Максим Балабана.

В този момент чуха плах звън.

- Камбаната! - извикаха едновременно.

Излязоха от кметството и с бързи крачки тръгнаха към параклиса. Наоколо бе пусто и тихо. Чуваха само жуженето на пчелите.

- Изпокриха се хората - обади се Щурата Стела. - Не се чува никакъв шум из село...

- Убиец броди из Кралево... Как да не ги е страх? - плахо подметна Бончо Гладиатора.

- Може да не е местен - направи опит да ги успокои Вампора, но и сам не си вярваше.

- Балабане, а ако е някой от секачите?

- Не ми се вярва... Горският участък е далеч от Лудата мечка - отвърна той.

- Всеки трябва да подозираме - изрече Вампора.

- А ако убиецът е един от нас? - подметна мрачно Щурата Стела.

Четиримата се спряха и се погледнаха в очите. Никой не извърна поглед, нито наведе глава надолу.

- Ако е един от нас, значи е настъпил краят на света - отговори Вампора.

Погледнаха нагоре и видяха, че камбаната отново бе на мястото си. Дори въжето й се спускаше надолу. Вампора машинално се протегна и го залюля. Утробата на камбаната изригна с мощни и жални звуци.

Почакаха около двайсетина минути, но никой не се присъедини към тях. Кралевци вече знаеха за убийството на Димо. И се страхуваха да излязат иззад каменните стобори.

45

- Шефе, скучаеш - каза Радо на Мишената.

- Как позна? - незаинтересовано запита комисарят.

- Не си изпил дори първото кафе, а аз ти донесох второ.

Всеки в областната дирекция знаеше, че когато Мишената работи по някой случай, поглъща огромни количества кафе. Дозите кофеин значително намаляваха при професионално затишие.

- А ти да не би да работиш? - изсумтя Донов.

- Написах протокола - отговори младежът. - Ще го четеш ли?

- Не.

- Защо?

- Не е интересен.

- Не може всеки случай да е свързан със сериен убиец... - поклати глава Радо.