Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 54

- По баирите! Къде другаде! - ядоса се Вампора.

- Тъкмо ще опознаеш околността - обади се Бончо Гладиатора. - Днес изкарай стадото към Калето... Крепост от хилядолетия... Тръгваш покрай боровата гора и вървиш все нагоре...

- Намери си куче - посъветва го Щурата Стела.

- Ще му дадем кучето на Коко - отсече Вампора. - На Царски не му се седи у нас - поясни той, тъй като бе прибрал кучето на приятеля си.

- А пушка? - сети се Максим Балабана.

- Рано му е за пушка! - отсече Вампора. - Току-виж... - не довърши той, но всички го разбраха.

В този момент от къщата излезе Траян.

- Събудихме ли те, чедо? - нежно го попита Бенда.

- Много сте гръмогласни - изрече младежът. Обърна се към пушкарите и попита: - Не сте забравили, нали?

- За дуела ли? - разсмя се Вампора.

- Чедо... - притисна ръце до гърдите си баба Бенда.

- Спокойно, бабче - прегърна я младежът и тихо прошепна: - Не се доверявай на този! - той посочи с глава пришълеца.

- Всичко ли чу? - отвърна също шепнешком старата жена.

49

 - Мислиш ли, че някой ще дойде? - попита Траян и нави на пръста си кичур от косата на Валерия.

- Само ако кукувицата го е закукала - отвърна момичето. _95

Двамата бяха легнали под широкия дъб до чешмата на Елия.

- Не ме вземат на сериозно, нали? - надигна се на лакът младежът.

- Ти наистина ли ще се дуелираш с някого от тях? - погледна го закачливо и Валерия.

- Що не? - безгрижно отвърна той.

- И къде ти е оръжието?

- Тук. - Траян посочи с пръст главата си.

- Какво всъщност целиш?

- Да поговаря с някого от тях насаме.

- За да ти сподели тайната на Прокълнатата къща?

- Много тайни има в това село - отвърна Траян.

- Например?

- Например... Защо ти викат Приказната Ели?

- Защото обичам да разказвам приказки - бързо отговори момичето. - Досаждах на всички, когато бях малка.

- Сама ли ги измисляш?

Валерия стана, последвана от Траян. Тя се приближи до чешмата, погали с ръка каменния надпис и попита:

- Можеш ли да го разчетеш?

- На латински е - отвърна младежът. - Само това мога да разбера.

- От този надпис започва легендата за Елия... - тихо започна момичето.

- Връщаме се назад във времето, когато пълчища от римски легиони лазят по тези баири... - продължи с глас на училищен рецитатор Траян.

- Няма нищо да ти разкажа - обиди се тя.

- Съжалявам - бързо отговори младежът и направи опит да я прегърне през рамо.

- Махни се от мен! - отдръпна се тя.

- Не се сърди! - умолително прошепна Траян.

- Но се сърдя! - тропна с крак Валерия. - Софиянецо, самочувствието ти е по-високо от Големия баир!

- Но наистина не знам легендата за Елия - помирително изрече той. - Познах ли, че става въпрос за римското владичество?

- Позна - неохотно се съгласи тя.

- И после?

- В Калето имало римски гарнизон. Един от легионерите се влюбил в красивата Елия. В деня на Венера двамата дали обет за вечна любов. Наскоро след това Елия починала...

- При раждане? - опита се отново да предположи младежът.

- Този път не позна - усмихна се доволно момичето. - Според легендата тя е отровена от бившата любима на легионера. В памет на Елия той сложил върху саркофага й следния надпис: „Слънцето идва и пак си отива. Листата на гората се връщат и тук са от пролет до есен, а ти, Елия, си отиде и никога няма да се върнеш.“