Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 54
Лора Лазар
- По баирите! Къде другаде! - ядоса се Вампора.
- Тъкмо ще опознаеш околността - обади се Бончо Гладиатора. - Днес изкарай стадото към Калето... Крепост от хилядолетия... Тръгваш покрай боровата гора и вървиш все нагоре...
- Намери си куче - посъветва го Щурата Стела.
- Ще му дадем кучето на Коко - отсече Вампора. - На Царски не му се седи у нас - поясни той, тъй като бе прибрал кучето на приятеля си.
- А пушка? - сети се Максим Балабана.
- Рано му е за пушка! - отсече Вампора. - Току-виж... - не довърши той, но всички го разбраха.
В този момент от къщата излезе Траян.
- Събудихме ли те, чедо? - нежно го попита Бенда.
- Много сте гръмогласни - изрече младежът. Обърна се към пушкарите и попита: - Не сте забравили, нали?
- За дуела ли? - разсмя се Вампора.
- Чедо... - притисна ръце до гърдите си баба Бенда.
- Спокойно, бабче - прегърна я младежът и тихо прошепна: - Не се доверявай на този! - той посочи с глава пришълеца.
- Всичко ли чу? - отвърна също шепнешком старата жена.
49
- Мислиш ли, че някой ще дойде? - попита Траян и нави на пръста си кичур от косата на Валерия.
- Само ако кукувицата го е закукала - отвърна момичето. _95
Двамата бяха легнали под широкия дъб до чешмата на Елия.
- Не ме вземат на сериозно, нали? - надигна се на лакът младежът.
- Ти наистина ли ще се дуелираш с някого от тях? - погледна го закачливо и Валерия.
- Що не? - безгрижно отвърна той.
- И къде ти е оръжието?
- Тук. - Траян посочи с пръст главата си.
- Какво всъщност целиш?
- Да поговаря с някого от тях насаме.
- За да ти сподели тайната на Прокълнатата къща?
- Много тайни има в това село - отвърна Траян.
- Например?
- Например... Защо ти викат Приказната Ели?
- Защото обичам да разказвам приказки - бързо отговори момичето. - Досаждах на всички, когато бях малка.
- Сама ли ги измисляш?
Валерия стана, последвана от Траян. Тя се приближи до чешмата, погали с ръка каменния надпис и попита:
- Можеш ли да го разчетеш?
- На латински е - отвърна младежът. - Само това мога да разбера.
- От този надпис започва легендата за Елия... - тихо започна момичето.
- Връщаме се назад във времето, когато пълчища от римски легиони лазят по тези баири... - продължи с глас на училищен рецитатор Траян.
- Няма нищо да ти разкажа - обиди се тя.
- Съжалявам - бързо отговори младежът и направи опит да я прегърне през рамо.
- Махни се от мен! - отдръпна се тя.
- Не се сърди! - умолително прошепна Траян.
- Но се сърдя! - тропна с крак Валерия. - Софиянецо, самочувствието ти е по-високо от Големия баир!
- Но наистина не знам легендата за Елия - помирително изрече той. - Познах ли, че става въпрос за римското владичество?
- Позна - неохотно се съгласи тя.
- И после?
- В Калето имало римски гарнизон. Един от легионерите се влюбил в красивата Елия. В деня на Венера двамата дали обет за вечна любов. Наскоро след това Елия починала...
- При раждане? - опита се отново да предположи младежът.
- Този път не позна - усмихна се доволно момичето. - Според легендата тя е отровена от бившата любима на легионера. В памет на Елия той сложил върху саркофага й следния надпис: „Слънцето идва и пак си отива. Листата на гората се връщат и тук са от пролет до есен, а ти, Елия, си отиде и никога няма да се върнеш.“