Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 49

- Такива са правилата! - твърдо изговори кметът и допълни: - Кралевският закон.

- Сега чуйте моите правила - сериозно отвърна младежът. - Който иска да се подиграва с мен, утре го чакам при чешмата на Елия.

- На дуел ли? - изсмя се Вампора.

- Ще се биеш с нас? - изсмя се и Балабана, излъчвайки гърди.

- Има и друг начин да ви победя - загадъчно отвърна Траян.

- Ще ти нашаря задника със сачми! - обади се отново Вампора. - Цял месец ще лежиш по корем!

- От опит ли го знаеш? - засмя се младежът.

- Спомняте ли си... - започна Бончо Гладиатора.

- Млък! - изкрещя Вампора, защото всички кралевци знаеха случката с по погрешка надупчения задник на един секач. - Не се бъркай в нашите работи! - отсече кметът.

- А как тогава ще разкриете убиеца, който броди из село? - застреля ги Траян.

- Ти какво знаеш? - приближи се заплашително към него Вампора.

- Нищо не знам - нехайно отвърна младежът. - Нали съм млад и зелен? Но може някоя свежа идея да мине оттук - посочи с пръст главата си.

Бяха пристигнали пред дома на баба Бенда. В този момент тя излезе пред портата и попита:

- С кого се караш, чедо?

- С никого, бабче - отвърна бързо Траян, прегръщайки несръчно възрастната жена. - Споделяме си селските тайни с тукашните... - навреме се спря, защото щеше да изрече „бабаити“.

- Лельо Бендо - обърна се към нея Вампора, - откъде купи динята?

- Даде ми я новият съсед - и тя посочи към двора на Прокълнатата къща.

- Дали има още?

- Цяло ремарке докара сутринта - отвърна старата жена.

- Да вървим! - извика Вампора и се насочи към Прокълнатата къща. - Съвсем ми излезе от ума тоз пришълец! - тихо сподели той с останалите.

- Не го ли провери? - прошепна Бончо Гладиатора.

- Съвсем го забравих!

Нахълтаха в двора на пришълеца. Имотът вече не приличаше на прокълнато от хората място, имаше някакви промени, но в тъмното не можаха да ги преценят. Вампора се приближи до вратата и почука с юмрук. Не се чу шум отвътре.

- Отваряй! - извика на висок глас той.

- Той замина - обади се някъде зад тях баба Бенда.

Максим Балабана се приближи до кмета и заедно натиснаха вратата, докато изскочи от пантите.

- Нахлуване с взлом - обади се зад тях Траян.

Не му обърнаха внимание. Влязоха вътре и светнаха. Пришълецът го нямаше. Само в едната стая откриха няколко дребни дини. А около тях имаше огромен леген, пълен догоре с динени изрезки.

- Пипнахме го! - изръмжа Вампора.

Чифт очи блещукаха в близкия храсталак, а от стомаха на човека извираше беззвучен смях.

44

 Велизар Вампора заспа едва на разсъмване. Мислите му образуваха черна река, в която се давеше, а брегът изглеждаше толкова далеч, че той не можеше да се добере до него. Димо и Коко бягаха покрай водата, махаха му с ръка, но не смееха да се потопят в дълбокия въртоп. Него течението го отнасяше надолу към водите на Водопада, които образуваха черна пазва, поглъщаща скалите. Трябваше да оцелее, за да разбере откъде идва опасността...

Думкане по дървената порта прекъсна кошмара му и Вампора мъчително се надигна. Жена му я нямаше, а часовникът показваше вече седем. Той се провикна през отворения прозорец: