Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 3

Той сложи слънчевите си очила, защото залезът го заслепяваше. След два завоя реши да си почине и тъкмо извади цигарите, когато покрай него мина стара лада. Траян размаха ръце, но автомобилът бързо се скри зад завоя. Явно жителите на селото не знаеха какво е взаимопомощ на пусто място насред Балкана. Ще върви бавно и мъчително като декабрист по безлюдните пътеки на далечното си заточение.

Всъщност не му тежеше да върви, защото тренираше редовно във фитнеса на две преки от дома му. Беше го яд, че мъкне толкова багаж. Не знаеше колко време ще остане при баба си, а и записките по дипломната му работа бяха обемисти.

Кралево се показа изведнъж. Бе разположено близо до върха на планината. От горния край на селото започваше огромна борова гора, която потъваше някъде надолу по баира. Сред зеленината се виждаха къщите и високите каменни стобори, които ги заобикаляха, бялата едноетажна постройка на училището, разположено в самия център на селото. Имаше и сателитни чинии, изненада се Траян. Явно цивилизацията е дошла и до тук.

Той тръгна по калдъръмените улици на селото, мина покрай кметството и тогава чу звънтежа на камбаната. Ами ако баба му Бенда е... Не довърши мисълта си, но ускори крачката си по стръмните улици, където някъде край боровата гора бе разположена къщата на рода му.

4

 Велизар Вампоров тъкмо заключваше кметството, когато ладата мина покрай него. Бе стар модел, май седмица, но добре запазен. Автомобилът бе претоварен с вещи - и вътре в купето, и на багажника отгоре, а имаше и ремарке. Някой искаше да се засели в селото. Не видя добре кой е в колата, но приличаше на циганско преселение. Няма как да стане! В селото нямаше нито един циганин. Нямаше и кражби. Никой не заключваше нито двора, нито къщата си. И така щеше да бъде, докато Вампора е кмет на това село! На няколко пъти отделни семейства се опитваха да се установят в Кралево, но не им позволяваха дори да отдъхнат, а камо ли да пренощуват. Момчетата от ловната дружинка си знаеха работата, още щом се пуснеше новината, че идват пришълци. От три години никой не се осмеляваше да пристъпи мерата на село Кралево. Няма как да стане и сега!

Вампора тръгна с бързи крачки в посоката, в която зави ладата. По тесните калдъръмени улици на селото се караше бавно и внимателно. Бе убеден, че ще настигне автомобила.

Кметът зави в първата пресечка и видя, че старата лада е спряла, но с включен двигател. От нея излезе дребен мъж, който минаваше петдесетте, главата му бе обръсната, а облеклото му градско - тениска и дънки. Мъжът се огледа, опита се да надникне над стобора на Ружината къща, после извади някакъв лист и внимателно го разгледа. Вампора му махна с ръка, но мъжът се направи, че не го вижда. Хвърли листа в купето и отново потегли.