Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 47

- Сякаш Коко ти напомня някоя история... - обади се шепнешком Стела.

- Няма такава история! - излъга горският. - После някой оставя конуси пред вратата ми...

- Детски щуротии! - отново каза Вампора.

- Вампоре, а при теб всичко ли е наред? - Щурата Стела впери поглед в него.

- Наред е - бързо отговори той.

- Лъжеш! - едновременно се обадиха Максим и Бончо.

- Добре де! - Вампора разпери ръце настрани. - Намерих детски пумпал на стола си в кметството, а някой беше пушил вътре... Цигарата още димеше... После столът изчезна, а на негово място намерих камбаната... - Той се спря, защото още не искаше да им каже, че е открил върху бюрото си завещанието на Коко.

- Коко, Коко... - проплака на висок глас Щурата Стела.

- Стига, Стеле - със спокоен тон изрече Максим Балабана.

- Дали и Димо нещо не го е уплашило? - попита ги кметът.

- Отровиха кучето му - подсмъркна Стела. - Малко ли е?

- Може от това да се е досетил нещо... - замислено произнесе Вампора.

- Но защо е отишъл в пещерата? - каза Бончо Гладиатора. - Защо не е споделил с нас?

- Какво? - изрече Вампора, но никой не му отговори. Отляха отново от чашите си и мълчаливо отпиха. Максим Балабана и Велизар Вампора се спогледаха, сетиха се за нещо, но решиха да премълчат пред останалите.

- Ами Краля? - сети се Бончо Гладиатора.

- Днес бе завързан в двора на Димо... Неочаквано се появи... Докато отида до нас и се върна - задъхано изрече жената.

- Няма как да стане! - реагира бързо Вампора. - Максиме, кажи им ти!

- Днес Краля мина покрай пещерата и замина по посока на Водопада.

- Май сме изкукали вече - поклати глава Бончо Гладиатора.

- Не сме изкукали - изръмжа кметът.

- Но някой иска да си мислим така... - обади се горският.

- За да ни плаши - подметна и жената.

Умислиха се и отпиваха на малки глътки ракията, но дори не се сещаха да замезват.

- Мазачо - обърна се неочаквано Вампора към кръчмаря, - ти имаш ли златна боя?

- Имах - обади зад плота Адриан Мазачо, - но изчезна.

- Кога изчезна?

- Преди няколко дни - отвърна Мазачо.

- А нещо странно да е ставало около теб? - продължи Вампора.

Мазачо се приближи към масата им и едва тогава отговори:

- Намерих счупено огледало ей там - посочи с ръка кръчмарят. - Но у нас няма такова огледало.

- Носи нещастие - обади се Щурата Стела.

- Пепел ти на езика, Стело - изгледа я кръвнишки Вампора. Мазачо прибра две празни шишета от бира, позавъртя се около тях, но разговорът прекъсна и той се отдалечи.

- Ами Пеещата круша? - сети се отново Бончо Гладиатора

Някой иска да ни изкара акъла - обобщи Вампора. - Няма как да стане!

- Един от нас е - предположи Бончо Гладиатора и наведе надолу глава. - Никой друг не знае тайната.

- Млък! - изрева кметът. Помълча малко и уверено каза. - Не е това, което си мислим!

Останалите го погледнаха с плаха надежда.

- Адриан Мазачо не е от нас, а и при него нещата не са наред - отговори на неизречения им въпрос Вампора.

- Да не го плашим и него - предложи Максим Балабана, а другите само кимнаха.

- Кога точно започна всичко? - промълви Бончо Гладиатора.