Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 47
Лора Лазар
- Сякаш Коко ти напомня някоя история... - обади се шепнешком Стела.
- Няма такава история! - излъга горският. - После някой оставя конуси пред вратата ми...
- Детски щуротии! - отново каза Вампора.
- Вампоре, а при теб всичко ли е наред? - Щурата Стела впери поглед в него.
- Наред е - бързо отговори той.
- Лъжеш! - едновременно се обадиха Максим и Бончо.
- Добре де! - Вампора разпери ръце настрани. - Намерих детски пумпал на стола си в кметството, а някой беше пушил вътре... Цигарата още димеше... После столът изчезна, а на негово място намерих камбаната... - Той се спря, защото още не искаше да им каже, че е открил върху бюрото си завещанието на Коко.
- Коко, Коко... - проплака на висок глас Щурата Стела.
- Стига, Стеле - със спокоен тон изрече Максим Балабана.
- Дали и Димо нещо не го е уплашило? - попита ги кметът.
- Отровиха кучето му - подсмъркна Стела. - Малко ли е?
- Може от това да се е досетил нещо... - замислено произнесе Вампора.
- Но защо е отишъл в пещерата? - каза Бончо Гладиатора. - Защо не е споделил с нас?
- Какво? - изрече Вампора, но никой не му отговори. Отляха отново от чашите си и мълчаливо отпиха. Максим Балабана и Велизар Вампора се спогледаха, сетиха се за нещо, но решиха да премълчат пред останалите.
- Ами Краля? - сети се Бончо Гладиатора.
- Днес бе завързан в двора на Димо... Неочаквано се появи... Докато отида до нас и се върна - задъхано изрече жената.
- Няма как да стане! - реагира бързо Вампора. - Максиме, кажи им ти!
- Днес Краля мина покрай пещерата и замина по посока на Водопада.
- Май сме изкукали вече - поклати глава Бончо Гладиатора.
- Не сме изкукали - изръмжа кметът.
- Но някой иска да си мислим така... - обади се горският.
- За да ни плаши - подметна и жената.
Умислиха се и отпиваха на малки глътки ракията, но дори не се сещаха да замезват.
- Мазачо - обърна се неочаквано Вампора към кръчмаря, - ти имаш ли златна боя?
- Имах - обади зад плота Адриан Мазачо, - но изчезна.
- Кога изчезна?
- Преди няколко дни - отвърна Мазачо.
- А нещо странно да е ставало около теб? - продължи Вампора.
Мазачо се приближи към масата им и едва тогава отговори:
- Намерих счупено огледало ей там - посочи с ръка кръчмарят. - Но у нас няма такова огледало.
- Носи нещастие - обади се Щурата Стела.
- Пепел ти на езика, Стело - изгледа я кръвнишки Вампора. Мазачо прибра две празни шишета от бира, позавъртя се около тях, но разговорът прекъсна и той се отдалечи.
- Ами Пеещата круша? - сети се отново Бончо Гладиатора
Някой иска да ни изкара акъла - обобщи Вампора. - Няма как да стане!
- Един от нас е - предположи Бончо Гладиатора и наведе надолу глава. - Никой друг не знае тайната.
- Млък! - изрева кметът. Помълча малко и уверено каза. - Не е това, което си мислим!
Останалите го погледнаха с плаха надежда.
- Адриан Мазачо не е от нас, а и при него нещата не са наред - отговори на неизречения им въпрос Вампора.
- Да не го плашим и него - предложи Максим Балабана, а другите само кимнаха.
- Кога точно започна всичко? - промълви Бончо Гладиатора.