Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 38

- Къде бягаш? - изкрещя след нея Траян, но Валерия не му обърна внимание.

Той не знаеше какво да прави. Дори и да искаше, не можеше да я настигне. Обърна се към пещерата, но оттам никой не излезе. Не се чуваше и шум отвътре. Ами ако това е номер на Валерия? Иска да се подиграе със Софиянеца заради страха му да влезе в пещерата? Не е познала!

Траян отново погледна към склона, по който бе изтичала Валерия, но не я откри. Сигурно се е притаила зад някой храст и тайно наблюдава колебанието му. Той се изпъчи гордо и влезе в пещерата. Отнякъде се процеждаше слаба светлина. Траян тръгна натам. На пода бе оставено фенерче, а до него - раничката на момичето. Ясно, помисли си младежът. След малко щеше да види разочарованата й физиономия. Не си познала, хубавицо!

Той се наведе, взе фенерчето и зашири с него из пещерата.

- Сталакмити, сталактити - нареждаше си гласно Траян. - Ама не помня кое пада от тавана и кое се събира отдолу нагоре... Няма летящи мишки... Леле, това ми харесва! - възкликна той, когато съзря Трона. Седна върху него и гордо каза: - Император Траян... Втори... - Огледа се неловко, но нямаше никого около него. После се провикна: - Ели, харесва ми тук! - Наведе светлината на фенера надолу и съзря остатъците от стопен парафин. Заобикаляха трона. - Оо-хоо! Среднощни тракийски ритуали - инициация, а защо не...

Не довърши, защото съзря някаква безформена купчина на пода. Наведе се и отвратителна миризма изпълни ноздрите му. Отдръпна се рязко, но продължи да държи светлината надолу. Ръцете му затрепереха. На пода лежеше човек, а около него имаше кръв, много кръв.

Траян усети надигащата се вълна в корема му, успя да я задържи и тръгна заднешком назад. Задушаваше се, трябваше да излезе на чист въздух. Когато усети светлината, процеждаща се през входа на пещерата, се обърна, но не успя да направи и крачка. Срещу него бяха насочени дулата надве пушки.

35

Щурата Стела не спази нареждането на Вампора да не мърда от къщата на Димо Вълкобореца. Когато бурята започна, тя заряза поста си и хукна към вкъщи. Прибра набързо прането от простора и затвори прозорците. Надзърна в стаята на майка си, но Глухата Марина  придрямваше на леглото си и Стела не й се обади. После надникна в конюшнята и Дорко радостно изцвили. Тя го погали и каза:

- Днес няма да се разхождаме. Много ще вали.

Жената погали и кротката Вихра и тъкмо да излезе, видя зелените ябълки. Към първата, която откри преди дни, се беше прибавила още една. Не ги докосна, но отново усети пърхането на безпомощни пеперуди в стомаха си. Какво означаваха зелените ябълки? Не знаеше, но се страхуваше. Кой я плашеше с тях? Ако Коко беше тук... Тръсна глава и излезе от конюшнята.

Щурата Стела тръгна по улицата, пресрещната от пластове дъждовни завеси. Ако не знаеше пътя, щеше да се загуби из село. Дано Димо да се е върнал, помисли тя. Къде ли е заварил дъждът Балабана и Вампора?