Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 37

- Какво предлагаш? - погледна го с присвити очи Валерия.

- Да опушим дупката и ако до няколко минути нищо не излезе оттам, тогава да влезем.

- Софиянецо, Софиянецо... - поклати с глава тя и смело се пъхна през процепа на пещерата.

Траян закуцука след нея, оглеждайки се във всички посоки. И тогава чу жалния писък на момичето отвътре.

33

Бурята ги застигна още при Темното езеро. Клоните на дърветата аха да докоснат водите, но вятърът се провираше под тях и те се изправяха мъчително нагоре до следващата танцова стъпка на немирника. Водите на езерото бяха почернели от оглеждащите се в тях буреносни облаци и се люшкаха насам-натам. Още нямаше гръмотевици и затова двамата мъже вървяха спокойно под дърветата.

Велизар Вампора успя да убеди Максим Балабана, че по-важно е да открият Димо Вълкобореца, отколкото горският да пропусне един работен ден. Балабана тъкмо бе стигнал до Бълхарника, когато му се обади Вампора да се върне назад и да го чака на баира зад боровата гора.

- Видя ли, че познах - обърна се към съученика си Вампора.

- Пиши го и днес дъждовен ден.

- Позна - кротко отвърна Максим Балабана, като оправи дъждобрана си. - Ще се прибираме ли?

- Няма как да стане!

- Димо вече може да се е върнал.

- Не е - убедено изрече кметът. - Оставих Щурата Стела пред дома му. Щеше да се обади, ако се е прибрал.

- Вампоре, а ти ли оставяш пред нас по един оранжев конус? - сети се изведнъж Балабана.

- Какъв конус? - изненада се кметът.

- От онези, дето слагат по пътищата при ремонт.

- Скоро не чакай ремонт! - махна с ръка Вампора. Обърна се към Балабана, който вървеше след него и попита: - Къде го намираш този конус?

- Пред портата. Оня ден едва не се спънах в него, днес - пак имаше конус...

- Щуротии някакви! Не ми се мисли за глупости сега!

- Ами ако не са глупости? Ако някой иска нещо да ни каже? - промълви горският.

- Конус... - замисли се сериозно Вампора. - Не се сещам за нищо. Трябва да питам Бончо Гладиатора.

- При теб нищо странно ли няма? - попита отново Балабана, като премълча случката с бодила в пушката си.

- Няма как да стане! - излъга Вампора. - Нищо странно няма!

- Виж там! - посочи с ръка горският, като изпревари съученика си. - Погледни към Кривото!

- Да вървим! - по навик нареди Вампора.

Приближиха се до огромен дънер, покосен от някоя буря, полегнал близо до брега на Темното езеро. Наричаха дървото Кривото. Върху прясно изкопана пръст бе поставено наскоро издялкана скулптура от дърво, която напомняше на полегнало куче.

- Димо е погребал тук кучето си - каза Балабана.

- И аз го разбрах - промърмори кметът от яд, че кроткият му съученик го е изпреварил. Заобиколи дънера и извика: - Виж! Димо е оставил количката и лопатата тук.

- Значи не се е прибирал до селото - обади се отново горският.

- Но защо? Къде е пропаднал?

- Нещо се е случило, щом е зарязал така вещите си.

- Да вървим! - отсече кметът.

- Къде?

- Където и да е, стига да намерим Димо - отсече Вампора, а много му се искаше да добави „жив“, но се спря навреме.

34

 Траян се спусна смело напред, забравяйки болката в краката си. Но още на процепа се сблъска с момичето. Валерия трепереше цялата, криеше с ръце лицето си и се опитваше да излезе навън. Той се отдръпна леко назад, тя се промуши и хукна нагоре.