Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 40

- Кмет на селото - Велизар Вампоров, пети мандат - продължи да чете от екрана младият мъж. - Лелеее! Пети мандат. Познаваш ли го?

- Голям балканджия! - отвърна Мишената. - Дори на лов ходи с риза и вратовръзка. Представяш ли си?

- И не е луд?

- Точен е. Когато го попитах преди време защо ходи официално облечен на лов, ми отвърна: „Въпрос на стил, господин комисар.“

- Не мога да повярвам!

- Кралево е пълно с чудаци. Има един зевзек...

- Шефе, Лудата мечка е на шест километра от селото - прекъсна го Радо.

- Нали затова ти казах да обуеш удобни обувки!

Комисарят се спря на рамката на вратата и нареди:

- След половин час всички да са долу!

- А ти? - Радо посочи с поглед велурените обувки на шефа си.

- Аз отивам за кафе!

37

 Вече три часа седяха пред пещерата и мълчаха. Бурята отдавна премина и отстъпи място на слънцето, което приличаше на ухилен презрял портокал, надничащ любопитно над хълма Еленица.

- Пуши ми се - не издържа Траян и погледна умолително двамата мъже.

- Не се трови! Дишай чист въздух! - посъветва го Вампора.

Въздухът трептеше и носеше аромата на горска шума, диви гъби и колендро. Траян веднага би усетил омайния му дъх, ако ситуацията бе друга.

- Вампоре, да му развържа ръцете, а? - прошепна Максим Балабана. - Няма къде да иде.

- На твоя отговорност... Но само ръцете - промърмори кметът, който стоеше пред входа на пещерата. - Да пуши! Да се трови, щом иска! - изрече той на висок глас, без да погледне момчето.

Максим Балабана се приближи до Траян, провери примката около краката на момчето и с ловко движение сряза въжето около китките му. Младежът разтри охлузеното по кожата, запали цигара и каза:

- Обадете се в дома на Валерия. Тревожа се за нея.

- Ти за себе си мисли! - посъветва го Вампора. - Всеки момент ще дойдат полицаите.

- Не ме е страх от тях - наежи се Траян.

- Прав си - обади се пак Велизар Вампора. - От нас трябва да те е страх.

- Димо е наш приятел - вметна Максим Балабана. - Заедно сме отраснали от деца...

- Какво му разправяш! - прекъсна го кметът. - Много му пука на него!

- Пука ми - навири глава Траян. - Не се спъвам всеки ден в труп! И то на непознат!

- Не се прави, че не познаваш Димо Вълкобореца! - ядоса се кметът.

- От три дни съм тук - отговори Траян. - Да не мислиш, че ходя по улиците и се запознавам с всеки срещнат!

- Онзи ден ни видя - напомни му за срещата им Максим Балабана.

- Вярно - сети се момчето за четиримата мъже, които го спряха на улицата - Но не видях чий е трупът вътре - наперено продължи той.

- Изпуши ли си цигарата? - попита го кметът.

- Още малко имам... - дръпна жадно Траян. - Защо?

- Няма нужда, Вампоре - спря приятеля си Балабана, защото разбра намерението на кмета отново да овърже младежа.

Откъм гората се чу шум от разгръщане на клонки, сякаш някой вървеше направо през храстите. Поспираше за миг, а после продължаваше към тях.

- Идат - предположи Вампора. - Направо през шумака минават.

Тримата впериха поглед към баира. Зад един храст се появи Краля, кимна им два пъти за поздрав и премина на пет метра от тях, без да ги погледне повече. Не можаха да реагират. След малко Максим Балабана прошепна на Вампора: