Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 36

- Цели два часа!

- Не се сърди - кротко каза Траян.

Пресегна се да я хване за ръка, тя се дръпна настрани, той загуби равновесие и се подхлъзна на миналогодишни листа. Падна на земята и се търкулна няколко метра надолу по склона. Усети пареща болка в левия си глезен и едва се удържа да не изохка.

- Добре ли си? - надвеси се над него Валерия.

- Предполагам - отвърна Траян, отблъсна подадената му от момичето ръка и бавно се изправи. Не можеше да стъпи на левия си крак. - Май съм изкълчил глезена си - поясни той.

Валерия свали раничката от гърба си, извади ловджийски нож и се огледа.

- Ще ме колиш ли? - направи опит да се пошегува момчето.

- Още не. Не си достатъчно угоен от баба Бенда - отвърна замислено момичето и се отдалечи по посока на някакъв храсталак.

Траян отново седна на земята. Намокри дънките си, но не му пукаше. Погледна нагоре. Черният облак ги преследваше. Приличаше на разярен бик, който с муцуната си докосва билото на планината. Капките дъжд се удряха в листата и клоните на дърветата, отскачаха от тях и отново се удряха, по-ниско и по-ниско, докато стигнат земята. В гората бурята не се усещаше толкова силно, спирана от разкривените и масивни стволове на вековните букови дървета. На Траян му заприличаха на яки гренадири, които с мощни гърди спираха гюллетата на природата.

След малко Валерия се върна при него. Бе издялкала клон така, че Траян да може да ходи, като се подпира на него.

- На кол ли ще ме набучиш? - засмя се той.

- Сега не е сезонът на чеверметата - отвърна сериозно тя, но после се засмя. - Кльощав си още, казах ти!

- Имах предвид гетите - замисли се Траян. - Когато искали да помолят за нещо бог Залмоксис, му изпращали пратеник.

- Какво общо има това с тоягата? - подаде му я тя.

Траян бавно се изправи, пристъпи леко напред и каза:

- Става.

- Кажи за гетите и кола - напомни му тя.

- А, да! - кимна с глава младежът. - Ти върви напред, но не много бързо!

- Ще тичкам даже, а ти разказвай на висок глас!

- Траките избирали един от тях да представи молбите им пред Залмоксис. Казвали поръченията си, после набучвали пратеника на три кола и така го изпращали.

- Ужас!

- За тях ужасът настъпвал, ако пратеникът не издъхнел веднага. Ами ако Залмоксис не е чул молбите им?

- Да не искаш да ми кажеш, че повтаряли?

- Ако се наложи...

- Варвари!

- Не, не! Просто траките считали, че пратеникът е щастливец, защото преди тях се е докоснал до вечността и е станал безсмъртен.

- Сега се сетих! Когато погребвали някого, се радвали...

- А когато се роди дете, плачели - допълни Траян.

- Обърната ценностна система - със сериозен тон отбеляза момичето.

- В сравнение с нашата - също сериозно отговори историкът. - Това не означава, че ние сме правите.

- Стигнахме! - Валерия посочи с ръка напред.

Траян забеляза тесния процеп към пещерата и реши отново да се пошегува:

- Ще успея ли да мина през официалния вход?

- Ако си грешен едва ли - засмя се момичето.

- Зависи от ценностната система.

Той се подпря на тояжката и несигурно каза:

- Не трябва ли да проверим за зверове, прилепи и вещици?