Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 31

- Е, и?

- Щом амфората е непокътната, значи и гробът не е ограбен! - тържествуващо произнесе възрастният мъж.

- После?

- А, стана ли ти интересно? - Учителят направи видимо театрална пауза и продължи: - В този момент едно от момчетата показва на Гинев златен предмет. Археологът се оглежда бързо и нарежда на момчето веднага да зарие отново златото, откъдето го е взел...

- Това пък защо? - учуди се Траян.

- На смрачаване открили златото. А около тях се навъртали работници от близката кариера - не можеш да озаптиш хората, когато става дума за съкровище.

- Защо не са повикали охрана?

- Гинев задействал всичко, но трябвало още една нощ златото да стои в земята, докато известят милицията и музея.

- Как археологът е опазил съкровището?

- Напалили голям голям огън и цяла нощ Гинев и неколцина ученици седяли около гроба.

- А вътре имало?

- Какво може да има в гроб на знатен тракиец? - ядосано каза Бончо Гладиатора и занарежда: - Позлатена урна, сребърен нагръдник, култова желязна брадва и златни апликации за украса на конска сбруя! Не си ли виждал съкровището?

- Не го помня толкова ясно, колкото вас - отвърна миролюбиво Траян, но веднага зададе следния въпрос: - А вие наистина ли бяхте там?

- Откъде разбра, че не съм бил? - смутолеви Бончо Гладиатора.

- От разказа ви.

- Добре - погледна го учителят. - Ти си наше момче и ще ти кажа истината - точно този ден не бях там. Така се ядосвах после! Но на туристите, които идват, винаги разправям, че аз съм открил златото.

- А Георги Гинев ви е помагал? - засмя се Траян.

- Нещо такова - смутолеви възрастният човек.

Бяха пристигнали пред училището. Бончо Гладиатора отключи простичкия катинар на външната врата. Двамата влязоха в обширно предверие, а вдясно от него започваше коридор с по четири стаи една срещу друга. Учителят поогледа ключовете си и отключи първата стая вдясно. Вътре се помещаваше селският музей - три стъклени витрини, закачени килими по стените, софра с трикраки столчета и глинени съдове отгоре.

- Това е нашата гордост! - изпъчи гърди Бончо Гладиатора и погледна Траян.

Младежът леко се захили, оглеждайки скромните селски съкровища. Старият учител се начумери, но реши да не реагира на младежкото високомерие.

- Интересно - без ентусиазъм отбеляза Траян.

- Не лъжи - скастри го по даскалски Гладиатора и се приближи към първата витрина. Неочаквано се разкрещя: - Не, не, не!

- Какво стана? - уплаши се Траян.

Бончо Гладиатора се държеше за гърлото и само кимаше с глава. Траян погледна към витрината. Нямаше нищо особено -наконечници от стрели, медни монети и малък бронзов конник, масово римско производство. Нищо особено.

- Кой ги прави тези номера? - хвана се за главата старият учител. - Коко, Коко...

29

 Този път закъсняха. Щурата Стела мълчеше намръщено, а в ръцете си държеше няколко стръка летен шибой. Максим Балабана нервно поглеждаше часовника си, защото днес трябваше да отиде в горския участък зад Бълхарника. Димо Вълкобореца още не беше дошъл. Вампора ги огледа и нареди: