Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 33

- Това е предупреждение - прошепна Бончо Гладиатора.

- Да не би да мислиш, че... - не довърши Вампора и бързо отсече: - Няма как да стане! Няма как да стане! - повтори той.

Не беше ясно кого иска да успокои - себе си или другите. Но страхът полази в душите им. И остана там.

30

 Бенда се подразни от шума и надникна през прозореца. Новият й съсед тъкмо вкарваше автомобила в двора си. След малко шумът изчезна. Жената се ослуша, но явно Траян не се беше събудил от пърпоренето на колата.

Снощи внукът й до късно чете, разхожда из стаята, мърмореше си нещо. Тя не издържа и надникна при него:

- Какво става, чедо? Не можеш ли да спиш? Да ти сваря маточина?

Траян се засмя, слънчевата му усмивка огря стаята и стопли душата на старата жена.

- Чета, бабо, чета и мисля. Ако ми хрумне нещо, записвам го - отвърна младежът. - Не се притеснявай за мен, лягай си...

- Денят е за работа, чедо...

- Знам, бабо, ама аз съм нощна птица... - отвърна й той, прегърна я несръчно и я целуна по набръчканата буза.

Не го разбра Бенда, не обичаше нощните птици. За зла прокоба се явяваха в сънищата й. Носеха й страхове, особено когато насън виждаше летящи сови и бухали, а сред тях се вееше бялата риза на Прокълнатата жена. Ами онзи мъчителен вик, който изригна от душата на мъченицата в онази нощ... Бенда още го помнеше, още го чуваше и насън, и наяве.

Отново погледна през прозореца, за да спре мислите си. Съседът стоварваше дини от ремаркето. Много дини - големи и малки. Старата жена изведнъж чу онзи пращящ звук, който издава сочната диня, когато я срежеш с остър нож. Прияде й се досущ като на трудна жена. Това е то старостта! Ако не беше видяла дините, нямаше да се сети за тях. Но сега... Усети сока на динята в устата си и съвсем заприлича на Вирка, когато нетърпеливо чакаше стопанката си да я издои.

Ще си поискам, помисли си тя. А и още не беше се срещнала с новия съсед, но щом Вампора и другите чешити не го изпроводиха веднага, явно е читав човек. Бенда реши да се запознае с него, докато не се е разколебала. Сложи в една кошничка десет яйца и излезе от вкъщи.

Тя наближи ремаркето с дините, тъкмо когато мъжът грабна две едри дини от него.

- Ей - провикна се тя, защото не знаеше как да се обърне към човека.

Мъжът изтърва дините, скри се зад ремаркето и жално извика:

- Не съм виновен! Не съм виновен!

Не е добре човекът, помисли си старата жена. Заобиколи отстрани и видя, че мъжът е прикрил с ръце главата си.

- Синко, не се страхувай - тихо му каза тя. - Никой няма да те бие.

Мъжът се изправи с ръце, прилепени до тялото му, и глава, наведена надолу. На дете, наказано за сторена беля, ми прилича, помисли Бенда, а гласно каза:

- Аз съм баба Бенда, съседката ти.

Едва сега мъжът изправи глава и Бенда видя, че не е толкова млад, колкото й се стори отначало. Наближаваше петдесетте. Лицето му бе бозаво, с вдлъбната на места кожа, сякаш много се е дръгнал, когато е боледувал от шарка. По голата му глава се стичаше пот, но мъжът май не усещаше.

- Ти кой си? - попита старата жена.

- Милко Димитров Милков - бързо и без запъване изрече мъжът.