Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 30

Ще погребе Снежка под Кривото край Темното езеро, за да бъде всеки ден покрай него.

Димо Вълкобореца влезе под сайванта, за да вземе лопатата. Вълчата кожа бе изчезнала. Едва тогава се сети, че Краля отново липсва.

28 

- Разказвайте! - извика Траян, когато настигна стария учител.

Бончо Гладиатора се спря, погледна младежа и попита:

- Ти не учеше ли история?

- Бакалавър съм. Остава ми да защитя дипломната си работа, за да стана магистър.

- Написал ли си я?

- Не. Затова съм тук.

- За Кралево ли ще пишеш? - изненадано попита Бончо Гладиатора.

- Не - засмя се Траян. - Та аз не знам нищо за селото.

- За Кралевското златно съкровище не си ли учил?

- За съкровището знам, но...

- Искаш ли да ти кажа как го открихме?

- Георги Гинев, археолог от областния музей го е открил - бързо изговори Траян и допълни: - Поне доколкото си спомням.

- Да не мислиш, че е бил сам, а? - заяде се възрастният мъж и седна на дървената пейка пред Ружината къща.

Траян приседна до него и отговори миролюбиво:

- Казах ви, че нищо не знам. Аз специализирам етнология.

- Да ти разкажа ли?

- Разбира се - с привиден ентусиазъм отвърна младежът.

- Този регион е населяван от тракийското племе гети. За тях е писал още Херодот във връзка с войната на цар Дарий срещу скитите през 513 г.пр.Хр. Гетският цар Дромихет...

- Спомням си - прекъсна го Траян.

- Ясно - начумери се Бончо Гладиатора. - Не искаш да ти разказвам.

- Прескочи тази част... - подхвърли младежът. -

- Кажи за Кралево.

- Старо селище още от времето на гетите. Ние сме техни наследници. Дори имената ни са се запазили - Адриан, Траян, Бенда...

- Да - прекъсна го младежът. - Баба ми носи името на тракийската богиня Бендида. Но останалите имена са римски, което означава, че гетите са романизирани след римското завладяване.

- И как иначе? Ходил ли си на Калето?

- Още не. Та аз от онзи ден съм тук.

- Калето е крепост от тракийско време, а после я използват и римляните. Ще трябва да те заведа дотам. Ей зад оня баир е...

- Друг път.

- Както кажеш - въздъхна Бончо Гладиатора. - Интересна е, ще видиш. Крепостният зид, който минава по ръба на височината, се очертава на два метра от земята.

- Находки откриват ли се?

- Понякога - смутолеви Бончо Гладиатора. - Ще ти ги покажа в нашия музей.

- А иманяри обикалят ли?

- Намира се някой заблуден да дойде, ама не повтаря... - отговори Бончо Гладиатора и стана от пейката.

- Защо? - заинтригува се Траян и също стана

- Никой не може да краде от нашето наследство! - твърдо изговори старият учител и пое по улицата.

- А как открихте златното съкровище?

- Беше през юли хиляда деветстотин седемдесет и девета година - продължи местният историк. - Георги Гинев, археологът, копаеше с ученици от горния курс, а аз понаобикалях, ама нищо интересно нямаше до този момент. А и Гинев не обичаше местните да се мотаят наоколо.

- Нямал ви е доверие...

- Е, доверие... - махна с ръка учителят. - Пазеше се от иманяри. Тогава копаеха могила №3 и изведнъж откриват каменен зид. А после археологът намира запазена амфора... - замълча интригуващо Бончо Гладиатора.