Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 2

Не се сдържа и тръгна натам. Огледа яйцето, не посмя да го вземе, но му се стори, че е истинско. Само прошепна:

- Космическото яйце...

Нима някой му припомня тайната на Прокълнатия гроб? Огледа се. Глухата Марина идваше към него, стиснала здраво бутилката с вино. Отдалеч му извика:

- Прелях гроба.

Не й отвърна. А и бабичката не знаеше тайната. Бончо гледаше яйцето, а спомените му се подреждаха като имената в училищен дневник - погледът му се движи бързо надолу, надолу, докато се запъне на някое име. Не усети кога възрастната жена се бе приближила до него. Само й посочи с ръка забравения гроб. Глухата Марина пъргаво се наведе, сграбчи яйцето и го хвърли към близкия гъсталак. Не чуха шум от падането.

- Черна магия - изрече бързо старицата, завъртя се около себе си, прекръсти се три пъти, пое дълбоко дъх и надигна бутилката.

В този момент прозвъня камбаната на параклиса. Биеше на умряло - бавно и продължително.

Сега и двамата се прекръстиха. Погледнаха към баира, където залезът бе потопил в кървавочервено село Кралево.

2

Поколеба се. Напоследък често й се случваше. Остарявам, помисли си тя. Преди години изобщо нямаше да се колебае. Неслучайно й викаха Щурата Стела. Нейният прякор го измисли единствената й любов - Коко Хлопката.

От малка играеше само с момчетата. Не я вземаха на сериозно, но тя винаги се мъкнеше с тях, търпеше подигравките им и все искаше нещо да им докаже. Веднъж дори се опита да пикае права, а майка й дълго се смя, когато се върна вкъщи с мокри гащички.

Остарявам, отново си помисли тя. Щом се връща все назад, значи няма какво да я чака напред.

Стела се ослуша, но долови само доволно пръхтене откъм конюшнята. Тя се наведе към металното корито, в което се отразяваха оранжевите пламъци от небето. Стри между дланите си няколко стръка маточина и ги пусна във водата. После се съблече бързо и се потопи във водата. Обичаше да се къпе със слънчева вода, напоена с аромата на билки. Отпусна се назад и тогава усети нервната вълна, която премина през корема й. Беше страх, неистов страх, който я остави без дъх.

Та се изправи и се огледа. Двуметровият стобор, изграден от камъни, скриваше двора откъм улицата. Старият орех хвърляше тъмна сянка върху тревата. Колелото от каруца, саксиите с „Дебела Мара“, стомните, наредени в ниши по стобора - всичко бе на мястото си. Но все пак усещането, че някой я наблюдава, не я остави.

Тя изскочи от коритото и на бегом влезе в къщата. Грабна пушката си, зареди я и отново излезе на двора. Не откри никого. А страхът й изчезна толкова неочаквано, колкото внезапно се бе появил.

Остарявам, за кой ли път си помисли тя. Дано никой не я е видял така - гола и с пушка в ръка да се щура из двора. Ще има да я поднасят всяка вечер в кръчмата на Мазачо. Наистина е Щурата Стела!

Влезе вътре и тогава чу камбаната. Майка й още не беше се върнала. Ами ако тя е... Не довърши. Облече се набързо и хукна към параклиса.

3 

Междуградският автобус го изтърси на разклона за Кралево към седем вечерта. Траян се огледа, но шосето беше пусто. Вероятността някой да го вземе на стоп би била осъществима, ако изобщо минаваха автомобили по пътя. Той постоя около десетина минути, изпуши две цигари, но нямаше движение нито в едната, нито в другата посока. Реши да върви, докато не е мръкнало. Натовари на едното рамо лаптопа, на другото - сака, а в дясната си ръка тътреше огромен куфар на колелца. Трудно придвижване, но трябваше да извърви само шест километра до Кралево.