Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 155
Лора Лазар
- Курбан за здраве да направи! Да черпи и мен! - изпъчи гърди мургавият мъж.
- А махалата не искаш ли да почерпи? - засмя се комисарят.
- Ако има щедро сърце...
- Щедро му е сърцето, ама джобът му е съдран! - ухили се отново Мишената. - Изчезвай!
129
Първото кафе изпиха още на гарата, а за второто се спряха пред автомата на полицията.
- Защо не си купите кафеварка? - попита Траян.
- Навик - отговори му Радо. - Една позната подари на шефа термос, за да си носи кафето на службата. На първия ден Мишената дойде с пълен термос, после го забрави горе... И край.
В кабинета вече ги чакаше комисарят. Веднага стана и се пресегна към чашите с кафе.
- Добра работа, юнаци! - похвали ги той. - Дайте сега подробностите!
- Като любител на мъжката красота... - не довърши Траян, а се разхили.
Радо го последва, но срещна начумерения поглед на шефа си и започна да разказва:
- Биляна Гроздева е направила олтар със снимки на своя бог. А в центъра е голяма фотография на обожавания от жената Залмоксис.
- Но мома Биляна го боготвори...
- А за какво се смяхте? - ревниво попита Мишената.
Двамата млади мъже отново се разхилиха. Радо се обърна към Траян:
- Ти си!
- Разглеждам аз фотографиите, а жената ме пита дали е красив Залмо. Тогава аз слагам ръка на гърдите си, а после с про-чувствен тон казвам, че като любител на мъжката красота намирам Зарко за невероятен!
- Защо да си любител на мъжката красота? - не разбра комисарят.
- Траян ми пусна ръка - захили се отново младият полицай.
- Да не сте се правили на... - досети се Мишената и се разсмя. - Под прикритие, а?
- Спонтанно стана - обади се Траян. - Иначе нищо нямаше да ни разкаже Великата богиня-майка.
- Ако още малко бяхме останали, щеше да ни продаде Прокълнатата къща на безценица...
- В подкрепа на вашата любов - ухили се отново Донов.
- А тази фотография я свалих от олтара. - Траян сложи на бюрото малка снимка.
- Не е много ясна - наведе се Мишената.
- А за мен е - убедено изрече Траян и започна да разказва.
Когато свърши, комисарят го потупа по рамото и попита:
- Търсиш ли си работа?
- Ей, шефе, ревнувам - подхили се Радо, но бързо попита комисаря: - Провери ли информацията?
Още по пътя Радо бе запознат с теорията на историка. Дори се обади на шефа си, за да може Мишената да продължи по откритата от тях врачанска следа.
- Чети! - подхвърли му справката Донов. - Кръгът се затвори, юнаци!
Траян застана зад гърба на младия полицай, за да може да прочете написаното.
- Всичко е точно - усмихна се Радо.
- Анаграма - произнесе Траян. - Погледнете! - Той написа двете имена едно до друго.
- Незначителна подробност - подхвърли Мишената. - Не е пряко свързана с деянието.
- Но е важна при замисъла - контрира Радо.
- Какво ще правим оттук-нататък? - обърна се към тях Донов. - Вече знаем мотива, но нямаме нито едно доказателство!
- Всичките ни улики са косвени - съгласи се и младият полицай.
- Резултат от развинтеното въображение на един хлапак! - Мишената погледна мрачно Траян.