Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 155

- Курбан за здраве да направи! Да черпи и мен! - изпъчи гърди мургавият мъж.

- А махалата не искаш ли да почерпи? - засмя се комисарят.

- Ако има щедро сърце...

- Щедро му е сърцето, ама джобът му е съдран! - ухили се отново Мишената. - Изчезвай!

129

Първото кафе изпиха още на гарата, а за второто се спряха пред автомата на полицията.

- Защо не си купите кафеварка? - попита Траян.

- Навик - отговори му Радо. - Една позната подари на шефа термос, за да си носи кафето на службата. На първия ден Мишената дойде с пълен термос, после го забрави горе... И край.

В кабинета вече ги чакаше комисарят. Веднага стана и се пресегна към чашите с кафе.

- Добра работа, юнаци! - похвали ги той. - Дайте сега подробностите!

- Като любител на мъжката красота... - не довърши Траян, а се разхили.

Радо го последва, но срещна начумерения поглед на шефа си и започна да разказва:

- Биляна Гроздева е направила олтар със снимки на своя бог. А в центъра е голяма фотография на обожавания от жената Залмоксис.

- А той изглежда бозав мъж на средна възраст - намеси се Траян. - Никой не би му обърнал внимание в тълпата...

- Но мома Биляна го боготвори...

- А за какво се смяхте? - ревниво попита Мишената.

Двамата млади мъже отново се разхилиха. Радо се обърна към Траян:

- Ти си!

- Разглеждам аз фотографиите, а жената ме пита дали е красив Залмо. Тогава аз слагам ръка на гърдите си, а после с про-чувствен тон казвам, че като любител на мъжката красота намирам Зарко за невероятен!

- Защо да си любител на мъжката красота? - не разбра комисарят.

- Траян ми пусна ръка - захили се отново младият полицай.

- Да не сте се правили на... - досети се Мишената и се разсмя. - Под прикритие, а?

- Спонтанно стана - обади се Траян. - Иначе нищо нямаше да ни разкаже Великата богиня-майка.

- Ако още малко бяхме останали, щеше да ни продаде Прокълнатата къща на безценица...

- В подкрепа на вашата любов - ухили се отново Донов.

- А тази фотография я свалих от олтара. - Траян сложи на бюрото малка снимка.

- Не е много ясна - наведе се Мишената.

- А за мен е - убедено изрече Траян и започна да разказва.

Когато свърши, комисарят го потупа по рамото и попита:

- Търсиш ли си работа?

- Ей, шефе, ревнувам - подхили се Радо, но бързо попита комисаря: - Провери ли информацията?

Още по пътя Радо бе запознат с теорията на историка. Дори се обади на шефа си, за да може Мишената да продължи по откритата от тях врачанска следа.

- Чети! - подхвърли му справката Донов. - Кръгът се затвори, юнаци!

Траян застана зад гърба на младия полицай, за да може да прочете написаното.

- Всичко е точно - усмихна се Радо.

- Анаграма - произнесе Траян. - Погледнете! - Той написа двете имена едно до друго.

- Незначителна подробност - подхвърли Мишената. - Не е пряко свързана с деянието.

- Но е важна при замисъла - контрира Радо.

- Какво ще правим оттук-нататък? - обърна се към тях Донов. - Вече знаем мотива, но нямаме нито едно доказателство!

- Всичките ни улики са косвени - съгласи се и младият полицай.

- Резултат от развинтеното въображение на един хлапак! - Мишената погледна мрачно Траян.