Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 145

- Биляна Гроздева - започна да чете от монитора Радо. - Родена в село Змейно...

- Това е съседното село! - обади се веднага Коко.

- Преди... - спря се Радо, помисли малко и каза. - Сега е на шестдесет и пет години... Самотна.

- Как самотна?

- Неомъжена, неосъждана... - продължи Радо. - Живее във Враца, адрес...

- Остави засега адреса! - махна Донов с ръка. - Търси връзка със Зарко Радев!

- Сега ще вляза в имотния регистър - изрече разсеяно младият полицай и продължи да цъка с мишката. След малко развълнувано извика. - Ето! Зарко и прочие дарява на Биляна... имот №35 в село Кралево, община... и т.н... Безвъзмездно!

- Излъгал е! - обади се Коко Хлопката.

- Защо?

- Сигурно й е продал Прокълнатата къща, ама пред нотариуса друго са казали... - поясни кралевчанинът. - За да не плащат високи данъци...

- Ти така ли правиш? - впери поглед в него Мишената.

- Аз не се бъркам в твоето наследство, така че...

Шефът се сконфузи, изненада се Радо, но гласно попита:

- Какво ще правим с мома Биляна?

- Стягай се за командировка, юнако! - обърна се Мишената към него.

- Може ли и аз? - неочаквано се включи Траян.

- На собствени разноски - съгласи се комисарят.

- Естествено - кимна с глава младежът.

- Богат си, а? - засмя се Донов.

- Ами! - отвърна със смях Траян. - Но откакто съм в Кралево, месечната ми издръжка е почти непокътната.

- Рентиер ли си?

- Де да бях - засмя се младежът. - Да са живи мама и тати!

- Да не забравяме нещо? - попита някак изведнъж Мишената. - Нещо може да ни убягва...

- Мазачо - отвърна бързо Радо.

- Точно така, юнако!

- Той нищо не знае - размаха ръце Коко Хлопката.

- Не е от нашата компания.

- Тогава защо бе подпалена кръчмата му? 

- Сигурно е някой градски бизнесмен - предположи Коко. - Иска да вземе хляба на Мазачо.

- Възможно е, но... - замисли се комисарят.

- Тогава защо и той получава от играчките на Дионис? - довърши мисълта му младият полицай.

- Прав си, юнако! - съгласи се Мишената. - Аз поемам Мазачо.

- Аз ще ти помагам - предложи Коко.

- От ареста няма как да стане - засмя се полицаят.

- Това е незаконен арест! - скочи Коко.

- Преди малко не мислеше така!

В този момент телефонът звънна, Мишената изслуша съобщението, благодари и затвори. После ги погледна и каза:

- За вълка говорим...

- Кой вълк? - Коко тръгна към комисаря.

- Мазачо се обади.

- Нещо ново? - с тревога попита кралевчанинъг.

- Спокойно е - отвърна Мишената, отвори вратата на кабинета и каза на униформения: - Отведете арестувания.

- Какво? - ядоса се Коко, но полицаят го издърпа от стаята.

- Какво е станало? - прошепна Радо.

- Козелът на Коко е изкормен - прошепна Донов, погледна Траян и се спря, преди да обясни къде е намерено животното.

- Добре, че не му каза! - изрече Радо.

- Нямаше да мога да го удържа тогава! - промълви Мишената. - Не искам още жертви! - изведнъж се развика той. - Ще стоят арестувани, докато хванем убиеца!

- Ами ако убиецът отново опита в болницата? - попита младият полицай.

- Денонощен пост пред стаята... Ще им носят храна само от полицейския стол!