Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 145
Лора Лазар
- Биляна Гроздева - започна да чете от монитора Радо. - Родена в село Змейно...
- Това е съседното село! - обади се веднага Коко.
- Преди... - спря се Радо, помисли малко и каза. - Сега е на шестдесет и пет години... Самотна.
- Как самотна?
- Неомъжена, неосъждана... - продължи Радо. - Живее във Враца, адрес...
- Остави засега адреса! - махна Донов с ръка. - Търси връзка със Зарко Радев!
- Сега ще вляза в имотния регистър - изрече разсеяно младият полицай и продължи да цъка с мишката. След малко развълнувано извика. - Ето! Зарко и прочие дарява на Биляна... имот №35 в село Кралево, община... и т.н... Безвъзмездно!
- Излъгал е! - обади се Коко Хлопката.
- Защо?
- Сигурно й е продал Прокълнатата къща, ама пред нотариуса друго са казали... - поясни кралевчанинът. - За да не плащат високи данъци...
- Ти така ли правиш? - впери поглед в него Мишената.
- Аз не се бъркам в твоето наследство, така че...
Шефът се сконфузи, изненада се Радо, но гласно попита:
- Какво ще правим с мома Биляна?
- Стягай се за командировка, юнако! - обърна се Мишената към него.
- Може ли и аз? - неочаквано се включи Траян.
- На собствени разноски - съгласи се комисарят.
- Естествено - кимна с глава младежът.
- Богат си, а? - засмя се Донов.
- Ами! - отвърна със смях Траян. - Но откакто съм в Кралево, месечната ми издръжка е почти непокътната.
- Рентиер ли си?
- Де да бях - засмя се младежът. - Да са живи мама и тати!
- Да не забравяме нещо? - попита някак изведнъж Мишената. - Нещо може да ни убягва...
- Мазачо - отвърна бързо Радо.
- Точно така, юнако!
- Той нищо не знае - размаха ръце Коко Хлопката.
- Тогава защо бе подпалена кръчмата му?
- Сигурно е някой градски бизнесмен - предположи Коко. - Иска да вземе хляба на Мазачо.
- Възможно е, но... - замисли се комисарят.
- Тогава защо и той получава от играчките на Дионис? - довърши мисълта му младият полицай.
- Прав си, юнако! - съгласи се Мишената. - Аз поемам Мазачо.
- Аз ще ти помагам - предложи Коко.
- От ареста няма как да стане - засмя се полицаят.
- Това е незаконен арест! - скочи Коко.
- Преди малко не мислеше така!
В този момент телефонът звънна, Мишената изслуша съобщението, благодари и затвори. После ги погледна и каза:
- За вълка говорим...
- Кой вълк? - Коко тръгна към комисаря.
- Мазачо се обади.
- Нещо ново? - с тревога попита кралевчанинъг.
- Спокойно е - отвърна Мишената, отвори вратата на кабинета и каза на униформения: - Отведете арестувания.
- Какво? - ядоса се Коко, но полицаят го издърпа от стаята.
- Какво е станало? - прошепна Радо.
- Козелът на Коко е изкормен - прошепна Донов, погледна Траян и се спря, преди да обясни къде е намерено животното.
- Добре, че не му каза! - изрече Радо.
- Нямаше да мога да го удържа тогава! - промълви Мишената. - Не искам още жертви! - изведнъж се развика той. - Ще стоят арестувани, докато хванем убиеца!
- Ами ако убиецът отново опита в болницата? - попита младият полицай.
- Денонощен пост пред стаята... Ще им носят храна само от полицейския стол!