Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 112

- Дори ние се смяхме тогава! - спомни си Вампора.

- Ами Пеещата круша? - отново попита младежът.

- И камбаната - сети се кметът.

- Какво за нея? - наостри слух Траян.

- Нямаше я, после се появи в кабинета ми, после пак бе закачена... - изреди набързо кметът. - Звънеше напосоки...

Траян се разсмя, но бързо стана сериозен:

- Кой се закача с вас?

- Не знам - отвърна Вампора. - Стела все мислеше, че е Коко. Той ни правеше подобни номера...

- Някой друг прави номерата на Коко - уверено изрече горският. - Спомнете си и за светещите дини...

- Но кой? - попита ги Траян.

- Ако знаехме... - въздъхна Вампора.

- Наскоро имаше ли подобни ситуации?

- Не - поклати глава Балабана. - Отдавна не е имало смях в селото...

- Кога спряха тези весели случки?

- След погребението на Димо Вълкобореца - изрече Вампора.

- Сигурни ли сте?

Двамата кралевци само кимнаха. Кметът вече се задъхваше и затова Траян взе лопатата от ръцете му. Заби я в коравата земя и каза:

- А сега да преминем към другата група събития... Ще ги нарека криминални, но не дотам зловещи... - Траян отхвърли пръст и продължи: - Свързани са с кражби - открадването на златната боичка от Адриан Мазачо и изчезналите ампули от аптечката на Щурата Стела...

96

Мъжът беше съвсем гол. Стоеше с гръб към него. Около главата му имаше златно сияние.

Отблясък от ореола на мъжа достигна до Милко и го заслепи за миг. Той се прикри под една скала, но очарованието от магията бе по-силно от страха му. Не беше много вярващ, но неочаквано се прекръсти. После отново отправи поглед към ниското, където бе входът към черната дупка.

Мъжът не обръщаше внимание на дъжда. Вдигна нагоре ръце и остана така. Откъм тъмния отвор в скалите излезе жена, обвита в пламъци. Огънят се плъзна по жената и се свлече в краката й. Тя грабна огнения плащ и тръгна навътре в скалите. Мъжът, без да сваля ръцете си, я последва. Блесна светкавица и двете фигури изчезнаха в нея.

Последвалият гръм прикова Милко към скалата. Когато тишината се върна, овчарят се усмихна на приказните магии, които го заобикаляха.

Но защо другите не ги виждаха? Усети се специален. Благодари искрено на съдбата, която го доведе в Кралево.

97

Дъждът започна кротко. Напомняше на сутрешна роса и галеше умореното тяло на Траян.

- Готово! - провикна се той от дъното на гроба.

- Навреме свършихме - каза Вампора.

Кметът спусна надолу малката стълба и Траян излезе. Тръгнаха към автомобила, но младежът неочаквано се отдели от тях.

- Ще пикаеш ли? - без да се обръща, изрече кметът.

- Отивам при Прокълнатия гроб - отговори Траян.

Възрастните мъже го последваха.

Прокълнатия гроб изглеждаше различно. Кръстът бе изправен, китка от сини метличини бе поставена вместо панделка върху него, а пръстта бе подравнена от всички страни. Дори не се изненадаха на поредното яйце.

- Тази нощ ще го хвана, мамка му! - закани се Вампора.

- Той няма да дойде - каза Траян.

- Защо?

- Вече знае, че сме поругали гроба.

- И сега? - някак плахо попита Балабана.

- Ще иска да ни отмъсти - прошепна Вампора.