Читать «Венецът» онлайн - страница 23

Така в имението „Йорун“ изминаха три хубави години. Късметът в много отношения беше на тяхна страна. Лавранс построи доста неща и направи подобрения в стопанството, защото конюшните и оборите бяха стари и малки, когато се нанесоха тук: Йеслингите го бяха давали под аренда поколения наред.

След Великден на третата година им гостуваха Трун Иваршон от „Сюнбю“ и неговата жена Гюдрид заедно с трите им момчета. Една сутрин възрастните разговаряха на чардака, а децата си играеха на двора. Лавранс бе започнал да строи нова стая и малчуганите се катереха по докарания дървен материал. Един от Йеслингите удари Юлвхил и тя се разплака. Трун слезе и смъмри сина си. Взе Юлвхил на ръце. Човек трудно можеше да си представи по-красиво и мило дете от нея. Вуйчо й имаше слабост към нея, макар че иначе не обичаше твърде деца.

Тогава от обора се появи мъж, който теглеше едър черен бик. Буйното животно се отскубна от мъжа. Трун скочи върху купчината дървен материал, прогони по-големите деца и остана там с Юлвхил на ръце и най-малкия си син. Под краката му се изтърколи дървено трупче, той изпусна Юлвхил на земята, трупчето се отмести и затисна гърба на детето.

Лавранс мигом се спусна към купчината и понечи да повдигне трупчето. Тогава обаче бикът тръгна към него. Лавранс посегна към рогата му, но животното го повали. Лавранс го хвана за ноздрите, успя да се изправи наполовина и задържа бика, докато Трун се освободи от вцепенението си, а останалите слуги дотичаха от сградите и хванаха бика.

Рагнфрид, застанала на колене, се мъчеше да повдигне дървеното трупче. Лавранс й помогна да извади детето изпод дървото и тя го понесе в обятията си. И при най-лекия допир малката пищеше, та да ти настръхнат косите, но майката изхлипа:

— Жива е, хвала тебе, Господи, жива е…

Цяло чудо беше, че дървото не я смаза. За късмет камък бе попречил на трупчето да затисне напълно детето. Лавранс се изправи, а от ъглите на устата му се стичаше кръв. Бикът бе разкъсал дрехите на гърдите му с рогата си.

Турдис се спусна с кожена постелка. Заедно с Рагнфрид положиха внимателно детето върху постелката. Малката изпитваше непоносими болки. Не даваше дори да я докоснат. Двете жени я пренесоха в зимната къща.

Малчуганите се скупчиха около пребледнялата, вцепенена Кристин на върха на купчината дървен материал. Сега в двора заприиждаха всички хора от имението. Жените се вайкаха и плачеха. Лавранс заръча да му оседлаят Гюлсвайнен и още един кон. Ала когато Арне доведе конете, Лавранс се строполи на земята, докато се опитваше да яхне жребеца. Тогава изпрати Арне да доведе свещеника, а Халдан пое на юг към дома на местна лечителка.

Кристин забеляза, че баща й е смъртно бледен. Светлосинята му дреха бе покрита с петна от кръв. Лавранс се изправи рязко, грабна брадвата от ръцете на един ратай и се спусна към мъжете, които държаха бика. Удари животното с брадвата между рогата и то се свлече в пръстта. Лавранс обаче продължи да удря в несвяст. Хвърчаха пръски кръв и мозък. Пристъп на силна кашлица принуди Лавранс да спре. Залитна назад и се строполи на земята. Трун и още един мъж го занесоха в къщата.