Читать «Венецът» онлайн - страница 162

— Дяволът да ме премести оттук, ако съм чувал подобна глупост — сопна се Лавранс. — Що за ред цари в дома ти? Ти ли заповядваш на слугите си къде да отидат, или те се разпореждат според желанията си?

— Вярно е, у дома не всичко е както трябва — вдигна рамене Ерлен. — Ще наредя да ви докарат каруцата, когато с Кристин минем от там. Скъпи ми татко — обърна се той към Лавранс с усмивка и протегна ръка, — бъдете сигурен, че след като Кристин се превърне в стопанката на „Хюсабю“, ще настъпи пълна промяна и в порядките, и в мен. Оплесках нещата с тази каруца, но ви обещавам това да е последната ми грешка. Повече няма да ви давам повод да се оплачете от мен.

— Скъпи Лавранс — умолително подхвана Борд Петершон, — не се сърдете на зет си заради такава дреболия.

— Можем да поспорим дали е дреболия, или не — възрази Лавранс, но се примири и стисна ръката на Ерлен.

След малко Лавранс си тръгна и всички гости в „Лаугарбрю“ отидоха да спят.

В събота по пладне жените и девойките бързаха да подготвят леглото на младоженците в старата спалня и да пременят невестата.

Рагнфрид избра тази спалня, защото другата, по-голямата, й трябваше за гостите. Когато Кристин беше малка, спяха там. Тогава Лавранс още не бе построил голямата къща. Сега и зиме, и лете живееха там. Малката спалня беше подходяща за младоженците и по друга причина. Намираше се в най-красивата постройка в имението. Лавранс я постегна, когато дойдоха да живеят тук. Преди това представляваше жалка съборетина. Сега и отвън, и отвътре беше облепена с изящни дърворезби, а понеже стаята на горния етаж не беше никак голяма, лесно я разкрасиха с килими и кожи.

Накрая отрупаха брачното ложе с копринени възглавници, а около него окачиха черги като платна на лодка. Над кожите и завивките разстлаха бродирани копринени кърпи. Заедно с няколко жени Рагнфрид окачи вълнени пана на стените и нареди възглавнички по пейките.

Кристин седеше на стол, донесен от всекидневната. Беше облечена в яркочервената си булчинска рокля, закопчана на гърдите с големи брошки, които затваряха и яката на жълтата копринена риза. Върху ръкавите на ризата блестяха златни гривни. Около кръста й неколкократно бе омотан сребърен колан, а на шията й висяха множество гердани. Най-отгоре сияеше старият златен ланец от баща й с големия реликвен кръст. Ръцете на Кристин, отпуснати в скута й, бяха отрупани с пръстени.

Осхил стоеше зад стола и решеше гъстата й златиста коса.

— Утре за последно ще я разпуснем по раменете ти — усмихна се тя и уви около главата на Кристин червените и зелени копринени ленти, предназначени да поддържат короната.

Жените наобиколиха невестата. Рагнфрид и Юрид от „Скуг“ взеха от масата тежката невестина корона, цялата позлатена; по върховете на зъбците й се редуваха кръст и детелина. По обръча бяха прикрепени планински кристали.

Сложиха короната върху главата на Кристин. Рагнфрид изглеждаше бледа, а ръцете й трепереха.

Кристин се изправи бавно. Боже, колко тежеше цялото това злато и сребро! Осхил я хвана за ръка и я заведе до голям съд с вода, а сватбарките отвориха вратата, та в стаята да влезе слънчева светлина.