Читать «Венецът» онлайн - страница 160

Кристин тичаше през двора от къща в къща, но изведнъж се спря. Тази година скорушата бе натежала от плод, значи през зимата ги очаква много сняг. Слънцето огряваше бледите ниви, където ожънатото жито бе събрано на купи. Дано времето се задържи такова до сватбата.

Лавранс настоя дъщеря му да се венчае в църква. Решиха да извършат обручението в параклиса на „Сюнбю“. В събота тръгваше сватбеното шествие, което щеше да мине през планината до Воге, хората да пренощуват в „Сюнбю“ и в околните имения и да се върнат в неделя след церемонията. А след вечерня, когато почивните дни се смятат за приключили, щяха да отпразнуват сватбата и Лавранс да даде дъщеря си на Ерлен. След полунощ младоженците щяха да се оттеглят за първата си брачна нощ.

В петък следобед Кристин стоеше на чардака и наблюдаваше задаващата се от север група конници, които минаха покрай обгорялата църква на склона. Бяха Ерлен и сватбарите му. Кристин напрегна очи, за да го разпознае сред множеството. Невестата и женихът не биваше да се виждат преди щастливото събитие.

На мястото, където пътят се отбива за „Йорун“, няколко жени се отделиха от групата и поеха към дома на Кристин, а мъжете продължиха към „Лаугарбрю“, за да пренощуват там.

Кристин слезе да посрещне гостите. След банята се чувстваше изморена, а и я болеше кожата на главата: Рагнфрид й изми главата със силен разтвор на луга, та косата й да стане ослепителна за тържеството.

Осхил Гаутесдатер позволи на Лавранс да я поеме от седлото на коня. Колко е пъргава и как младее, удиви се Кристин. Снахата на знахарката, госпожа Катрин, съпругата на Мюнан, изглеждаше по-възрастна от свекърва си, защото беше пълна и едра, а кожата и очите й бяха лишени от цвят. Странна работа, мислеше си Кристин, тя е грозна, а той — неверен съпруг, но въпреки това хората разправят, че живеели добре. С гостите дойдоха и две от дъщерите на Борд Петершон: едната омъжена, другата още мома. Не бяха нито красиви, нито грозни, изглеждаха почтени и добросъвестни, но се държаха доста сдържано към непознатите. Лавранс им благодари учтиво, задето му оказват честта да присъстват на сватбата на дъщеря му и да пропътуват толкова дълъг път в края на есента.

— Нашият баща отгледа Ерлен още от малък — рече по-голямата, пристъпи към Кристин и й честити.

В двора се появиха двама младежи, яздещи в отсечен тръс. Скочиха от конете и се завтекоха засмени към Кристин, но тя изтича да се скрие в къщата — никой мъж не биваше да я вижда преди утрешния ден. Момците, и двамата обещаващи красавци, бяха най-малките синове на Трун Йеслинг. Носеха в ковчеже невестината корона от „Сюнбю“. Трун и съпругата му щяха да дойдат в „Йорун“ чак в неделя след сватбената церемония.