Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 8

— Не можем да отидем на партито на Мат, — каза Беки. — Кой знае какво могат да ни направят?

— Ще видим какво ще направят. Или какво ще направим ние. Това е сладкият ми шестнадесети рожден ден, забрави ли? Рожден ден, който никога няма да забравя!

Глава 4. Истина или страх

Най-вълнуващите неща, които ми случили се в Дулсвил през живота ми, в хронологичен ред, са:

1. Влакът за 3:10 прескочи релсите, изсипвайки кутии с Тутси ролс, които ние изядохме.

2. Гимназист пусна черешова бомба в тоалетната, която взриви канализацията, а училището затвори за седмица.

3. На шестнадесетия ми рожден ден, семейство, набедено че е вампирско се нанесе в обладаното имение на върха на Хълма Бенсън!

Легендата за Имението е следната: Било е построено от румънска баронеса, която напуснала страната си след бунт на селяни, в който загинал съпругът й заедно с повечето от семейството му. Баронесата построила новия си дом на Хълма Бенсън, за да заприлича на европейския й във всеки детайл, освен труповете.

Тя живеела със слугите си в пълна изолация, ужасена от непознати и тълпи. Бях малко дете по времето на смъртта й и никога не съм я виждала, въпреки че си играех до надгробния й камък на гробището. Хората казват, че тя седяла на прозореца на горния етаж през нощта, гледайки луната, и че дори сега, когато луната е пълна, ако погледнеш от точния ъгъл, можеш да видиш духа й, седящ на същото място, взиращ се в небето.

Но аз никога не съм я виждала.

Имението беше изоставено от тогава. Чуха се слухове, че там живее вещерска румънска дъщеря, интересуваща се от черна магия. Във всеки случай, тя не се интересуваше от Дулсвил (умна госпожа!) и никога не припари до мястото.

Имението на Хълма Бенсън беше доста прелестно за мен в готическия си вид, но бе трън в очите за всички останали. Беше най-голямата къща в града — и най-празната. Баща ми казва, че това е защото е завещано. Беки твърди, че е обладано. Аз мисля, че е, защото жените в града се страхуват от прах.

Имението, разбира се, винаги ме е изумявало. Бе моята Къща Мечта на Барби и аз изкачвах хълма много нощи, надявайки се да видя дух. Но всъщност, съм влизала вътре само веднъж, когато бях на дванадесет. Надявах се, да мога да го пооправя и да го превърна в игрална къща. Щях да сложа надпис, гласящ, ЗАБРАНЕНО ЗА ЗАГУБЕНЯЦИ. Една вечер изкачих грубата желязна порта и изприпках по ветровитата алея.

Имението беше наистина величествено, с лози, спускащи се по страните му като сълзи, избеляла боя, изпочупени керемиди, и плашещи тавански прозорци. Дървената врата стоеше като Годзила, висока и силна — и заключена. Прокраднах се отзад. Всички прозорци бяха заковани с дълги пирони, но забелязах няколко отпуснати дъски, висящи над прозореца на мазето. Опитвах се да ги откача, когато чух гласове.

Свих се зад някакви храсти, когато банда гимназисти минаха наблизо. Повечето бяха пияни, а един беше изплашен.

— Хайде, Джак, всички сме го правили — излъгаха, бутайки момче, носещо бейзболна шапка, към Имението. — Влез вътре и ни донеси съсухрена глава!

Можех да видя, че Джак Патерсън бе нервен. Беше красиво, заслужаващо да си паднеш по него момче, от вида, който трябва да прекарва времето си в игра на баскетбол или да сваля момичета, не да се промъква в обладани къщи, за да спечели приятели.