Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 6

Как така две деца можеха да идват от двама еднакви родители и в същото време да са толкова различни? Може би имаше нещо общо с теорията за пощальона. Но при случая със Загубеняка, майка ми сигурно бе имала афера с библиотекаря.

Измъкнах се от леглото и се облякох в памучна черна рокля без ръкави, черни кубинки и очертах устните си с черен молив.

Две снежнобели торти, едната във формата на единица, а другата — във формата на шестица, ме очакваха на кухненската маса.

Потопих кутрето си в тортата и облизах сметаната по него.

— Честит рожден ден! — целуна ме майка ми. — Това е за довечера, но можеш да го сложиш още отсега, — каза тя и ми подаде един пакет.

— Честит рожден ден, Рейв! — каза и баща ми, и също ме целуна по бузата.

— Хващам се на бас, че си нямаш и идея какво ми подарявате, — подразних го аз.

— Не. Но със сигурност е доста скъпо.

Разтърсих пакета и дочух дрънкащ звук. Погледнах опаковъчната хартия, на която пишеше: „Честит Рожден Ден“. Може би бяха ключове за кола — мой собствен Батмобил! Все пак, това бе шестнадесетият ми рожден ден!

— Исках да ти купя нещо специално, — каза ми майка ми усмихната.

Развълнувано разкъсах хартията и повдигнах капачето на кутийката за бижута. Вътре намерих низ от бляскави бели перли.

— Всяко момиче трябва да има перлена огърлица за специални случаи! — засия майка ми.

Това като цяло бе версията на майка ми за мънистените огърлици на любовта на хипитата. Насилих се да се усмихна, като се помъчих да прикрия разочарованието си.

— Благодаря! — казах аз и ги прегърнах и двамата.

Понечих да сложа огърлицата обратно в кутията, но те ме погледнаха странно, така че аз неохотно я сложих и им се представих.

— Стои ти чудесно, — майка ми направо светеше.

— Ще ги запазя за нещо наистина специално, — отговорих аз докато ги прибирах обратно в кутията.

Звънецът на входната врата иззвъня и Беки влезе, носейки малка черна торбичка за подаръци.

— Честит рожден ден! — извика тя, когато отидохме във всекидневната.

— Благодаря. Нямаше нужда да ми купуваш нищо.

— Казваш това всяка година, — подразни ме тя и ми подаде подаръка. — Между другото, видях един автомобил снощи пред Имението! — прошепна тя.

— Няма начин! Да не би някой да се е нанесъл най-накрая?

— Предполагам. Но хората пренасяха дъбови бюра, старинни часовници и големи пакети, на които пишеше „Пръст“. И имат син — тийнейджър.

— Вероятно е бил роден, носейки панталони в цвят каки. И съм сигурна, че родителите му са скучни хора, завършили „Бръшлянената лига“ — отговорих аз. — Надявам се да не я променят и да изгонят всички паяци.

— Да. И да изкъртят желязната порта и да сложат бяла ограда.

— И пластмасова гъска в предния двор.

И двете се изкикотихме като луди, а аз пъхнах ръка в торбичката.

— Исках да ти купя нещо специално, тъй като ставаш на шестнайсет.

Извадих черна кожена огърлица с амулет, направен от калай. Беше във формата на прилеп!

— Обожавам го! — изпищях аз и веднага си го сложих.

Майка ми хвърли поглед към нас от кухнята.

— Следващият път ще й дадем пари, — чух я да казва на баща ми.