Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 65
Елън Шрайбер
— Тате, какво да правя?
— Сама трябва да го разбереш! Но ако топката се приземи на полето ти, не я забивай в оградата. Просто отвори очи и я удари.
Взехме салатата ми за вкъщи, тъй като не можах да я изям, едновременно с тенис метафорите.
Бях напълно объркана. Не знаех какво да правя. Да ударя топката или да изчакам да дойде при мен? Баща ми си говореше с негов приятел, когато чух някой да казва: „Слабо играеш, Рейвън!“ обърнах се и видях Мат, облегнат на предното игрище.
— Аз не мога да играя! — отговорих изненадана. Огледах се за Тревър.
— Не говоря за тениса.
— Не разбирам!
— Говоря за училището, за Тревър. Не се притеснявай, няма го тук.
— Следователно се опитваш да направиш нещо с мен? — попитах, стискайки здраво ракетата си. — Тук, в клуба?
— Не, опитвам се да го приключа! Имам предвид какво прави на теб и Беки и на всички останали. Дори и на мен. А аз съм му най-добрият приятел. Но ти се лепваш за всеки. А дори не ни харесваш — засмя се той. — Ние се държим ужасно с теб и ти все пак приемаш Тревър за всички нас.
— Да не би Шпионската телевизия да е тук? — огледах се за скрити камери.
— Ти придаваш пикантност на този град с твоите плашещи дрехи и отношението ти. Не те интересува какво мислят хората за теб, а този град се крепи на това какво мислят хората.
— В магазина за подаръци ли се крие Тревър? — попитах, взирайки се.
— Снежният бал наистина промени мнението на много хора. Тревър използваше всички и накрая ги правеше на глупаци. Мисля, че това бе нашия момент да осъзнаем всичко.
Осъзнах, че няма скрити камери или Тревър. Мат не се шегуваше.
— Искаше ми се Александър да те чуе! — накрая казах. — Не съм го виждала и се страхувам, че никога няма да го видя. Тревър развали всичко! — казах аз, а очите ми започнаха пак да се насълзяват.
— Майната му на Тревър.
Няколко хора се обърнаха сякаш не бе учтиво да се ругае в клуба, макар много от тях да го правеха, когато не улучеха.
— Трябва да тръгвам, Рейвън! Ще се видим — каза Мат и си тръгна.
— Хубаво е да срещнеш стар познат, Рейвън! — каза баща ми, приближавайки с красив мургав мъж след като Мат напусна.
— Хубаво е да те видя, Рейвън! Мина доста време. Изглеждаш толкова пораснала. Нямаше да те позная без червилото. Помниш ли ме?
Как да го забравя? Първия път, когато влязох в Имението, прозореца на мазето, червената шапка. Топлата целувка от красивото ново момче, което се опитваше да мине.
— Джак Патерсън! Разбира се, че те помня, но не мога да повярвам, че ме помниш!
— Винаги ще те помня!
— Вие от къде се познавате? — попита баща ми.
— От училището! — отговори Джак с блясък в очите.
— Е, какво става? — попита ме Джак. — Слуховете разправят, че тези дни влизаш в Имението през вратата.
— Е, така беше, но…
— Джак скоро се премести пак в града и пое магазина на баща му! — обясни баща ми.
— Да, минете някой ден — каза Джак. — Ще ви направя отстъпка!
— Продаваш ли кубинки и черна козметика?
Джак Патерсън се засмя.
— Предполагам, че някой неща не са се променили.
Мат внезапно се върна.