Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 46

— Не! — защитих Беки, усмихвайки и все още мислейки за снощи. Нямаше да позволя на Тревър да развали хубавото ми настроение.

— Значи не си забърквала в някоя каша, Върколак? — попита Тревър, продължавайки да се взира в Беки.

— Да си вървим, Трев! — каза Мат.

— С удоволствие щяхме да си поговорим с любезните господа, но сме по средата на корпоративна среща — казах му аз. — За това ще трябва да оставите съобщение на секретарката ми.

— Дали Шърли слага Прозак в сладоледа? — Тревър каза, смеейки се. — Не мисля, че щеше да разбереш дали е джентълмен, ако те ухапе по врата!

Продължих да ближа ръба на фунийката си.

— Или си била ти? — предположи Тревър. — Винаги се забъркваш в проблеми.

— Може би са били родителите на Беки — това е техния пикап. Не ти е нужен учен, за да го разбереш!

— Просто си помислих, че ти и Беки може би се срещате с семейство Озбърн! О, забравих, той просто отхапва главите на прилепите — не се превръща в тях.

— Мисля, че чух майка ти да те вика! — каза аз.

— Те са точно като теб, знаеш, ужасно бледи и изхвърлени от обществото. Все още не са опитали да се присъединят към кънтри клуба. Но още веднъж — не приемаме вампири!

— Вампири? — засмях се смутено. — Кой го каза?

— Всички, глупачке! Вампирите Стерлинг! Пичът се разхожда в гробищата! Но аз мисля, че са избягали лунатици като теб! Те са пълни откачалки!

— Хайде, Трев, да си тръгваме вече! Чака ни практика! — каза Мат.

— Сега разбирам кой носи панталоните във връзката ви! — казах аз. — Но забравих, те са навити на шкафчето ми!

Тревър грабна фунийката ми от ръцете.

— Хей, върни я! — извиках аз. Тревър все пак успя да развали щастливото ми настроение!

Той облиза голяма част от сладоледа!

— Страхотно, сега има отвратителни снобски микроби! Можеш да го задържиш! — казах аз.

— Скъпа, имаше микроби още от момента, в който го погледна!

— Да тръгваме, Беки! — казах аз, дърпайки я за ръката.

— Тръгвате си толкова рано?

— Мислих, че съм приключила с теб!

— Приключила? Все се опитваш да ми разбиеш сърцето, нали? Това означава ли, че с годежа ни се е разпаднал?

— Да тръгваме, Трев! — обади се Мат — Имаме неща за вършене.

— Знаеш, че обичам това, Чудовищно момиче! Ако не бях аз, никой нямаше да ти обръща внимание!

— И щях да бъда момичето с най-големия късмет в света!

— Ще се видим в колата! — нетърпеливо каза Мат на Тревър.

— Ще бъда точно тук! — отвърна Тревър, накланяйки се към мен. — Ако искаш да бъдеш най-щастливото момиче в света, ще дойдеш с мен на Снежния Бал!

Тревър ме канеше на танци? И от всички балове, на Снежния? Големият училищен бал, където пластмасови ледени висулки и снежинки висяха от гредите на физкултурния салон и изкуствен сняг по пода? Той щеше да се появи пред всичките си приятели с мен под ръка? Футболните загубеняци и момичета със прически за по хиляда долара? Това трябваше да е голяма шега. Щях да бъда прилежно облечена, чакайки пред къщата ми, а той щеше да ме изправи, или пък щеше да ми метне букет от червени сладникави рози като в „Кери“. Но дори и да говореше сериозно, дори и по някакво особено чудо Тревър наистина ме е харесал, не можех да ида на бала с него. Не сега, когато срещнах Александър Стерлинг.