Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 46
Елън Шрайбер
— Не! — защитих Беки, усмихвайки и все още мислейки за снощи. Нямаше да позволя на Тревър да развали хубавото ми настроение.
— Значи не си забърквала в някоя каша, Върколак? — попита Тревър, продължавайки да се взира в Беки.
— Да си вървим, Трев! — каза Мат.
— С удоволствие щяхме да си поговорим с любезните господа, но сме по средата на корпоративна среща — казах му аз. — За това ще трябва да оставите съобщение на секретарката ми.
— Дали Шърли слага Прозак в сладоледа? — Тревър каза, смеейки се. — Не мисля, че щеше да разбереш дали е джентълмен, ако те ухапе по врата!
Продължих да ближа ръба на фунийката си.
— Или си била ти? — предположи Тревър. — Винаги се забъркваш в проблеми.
— Може би са били родителите на Беки — това е техния пикап. Не ти е нужен учен, за да го разбереш!
— Просто си помислих, че ти и Беки може би се срещате с семейство Озбърн! О, забравих, той просто отхапва главите на прилепите — не се превръща в тях.
— Мисля, че чух майка ти да те вика! — каза аз.
— Те са точно като теб, знаеш, ужасно бледи и изхвърлени от обществото. Все още не са опитали да се присъединят към кънтри клуба. Но още веднъж — не приемаме вампири!
— Вампири? — засмях се смутено. — Кой го каза?
— Всички, глупачке! Вампирите Стерлинг! Пичът се разхожда в гробищата! Но аз мисля, че са избягали лунатици като теб! Те са пълни откачалки!
— Хайде, Трев, да си тръгваме вече! Чака ни практика! — каза Мат.
— Сега разбирам кой носи панталоните във връзката ви! — казах аз. — Но забравих, те са навити на шкафчето ми!
Тревър грабна фунийката ми от ръцете.
— Хей, върни я! — извиках аз. Тревър все пак успя да развали щастливото ми настроение!
Той облиза голяма част от сладоледа!
— Страхотно, сега има отвратителни снобски микроби! Можеш да го задържиш! — казах аз.
— Скъпа, имаше микроби още от момента, в който го погледна!
— Да тръгваме, Беки! — казах аз, дърпайки я за ръката.
— Тръгвате си толкова рано?
— Мислих, че съм приключила с теб!
— Приключила? Все се опитваш да ми разбиеш сърцето, нали? Това означава ли, че с годежа ни се е разпаднал?
— Да тръгваме, Трев! — обади се Мат — Имаме неща за вършене.
— Знаеш, че обичам това, Чудовищно момиче! Ако не бях аз, никой нямаше да ти обръща внимание!
— И щях да бъда момичето с най-големия късмет в света!
— Ще се видим в колата! — нетърпеливо каза Мат на Тревър.
— Ще бъда точно тук! — отвърна Тревър, накланяйки се към мен. — Ако искаш да бъдеш най-щастливото момиче в света, ще дойдеш с мен на Снежния Бал!
Тревър ме канеше на танци? И от всички балове, на Снежния? Големият училищен бал, където пластмасови ледени висулки и снежинки висяха от гредите на физкултурния салон и изкуствен сняг по пода? Той щеше да се появи пред всичките си приятели с мен под ръка? Футболните загубеняци и момичета със прически за по хиляда долара? Това трябваше да е голяма шега. Щях да бъда прилежно облечена, чакайки пред къщата ми, а той щеше да ме изправи, или пък щеше да ми метне букет от червени сладникави рози като в „Кери“. Но дори и да говореше сериозно, дори и по някакво особено чудо Тревър наистина ме е харесал, не можех да ида на бала с него. Не сега, когато срещнах Александър Стерлинг.