Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 45

— Не искам да кажеш на родителите си, че съм те поканил на гости, и те е ухапал комар!

Аз исках да кажа на целия свят, че съм била ухапана, но глупавият комар бе развалил всичко.

Той ме заведе в кухнята и сложи лед на миниатюрната ми раничка. Заслушах се как старинният часовник удряше. Девет… Звън… Десет… Звън!… Не! Единадесет… Звън. Мамка му! Дванадесет. Не можеше да бъде!

— Трябва да тръгвам! — възкликнах.

— Толкова скоро? — попита той разочарован.

„Всеки момент баща ми ще се обади от Вегас и ако не съм там, за да отговоря, ще бъда наказана цяла вечност!“

Само ако можех да остана с Александър в таванската му стаичка, и Зловещият да ми сервира Дракулско мюсли…

— Благодаря ти за вечерята, цветята и звездите, — казах забързано от колата на Беки, докато ровех в чантата си за ключове.

— Благодаря, че дойде.

Изглеждаше замечтан и прекрасен, и някак самотен. Исках да ме целуне сега. Исках устните му да са на врата ми, а душите ни — слети.

— Рейвън? — каза той предпазливо.

— Да?

— Би ли искала да…

— Да, да?

— Би ли искала да те поканя отново, или предпочиташ да се промъкваш тук тайно?

— Страшно бих искала да ме поканиш, — отвърнах, чакайки. Ако ме целунеше сега, щяхме да бъдем свързани вечно.

— Чудесно. Ще ти се обадя — той ме целуна нежно по бузата. Бузата? Е, бе по-нежно и романтично от онзи път, когато Джак Петерсън ме целуна извън Имението, и по-романтично от това Тревър да ме притиска дърво. Колкото исках истинска целувка — вампирска целувка — той ме променяше. Превръщах се в едно губещо съзнание момиче с омекнали крака, немислещо, с зареян поглед, разнежващо се момиче.

Още усещах прекрасните му пълни устни по пътя за вкъщи. Вълнение, копнеж, страст гъделичкаха тялото ми — тези чувства не бях изпитвала към момче преди. И докато чешех ухапването, което не Александър ми бе направил, можех само да се надявам, че няма да се превърна в комар, пиещ кръв.

— Татко обяснява на Беки как да играе Блекджек. — Били прошепна нервно, когато аз побягнах през вратата. — Той вече й разказа за всяко казино и историята на Зигфрид и Рой. Започва да му омръзва да говори само с нея.

Прошепнах, „Благодаря“ на Беки и бързо грабнах телефона.

— Беки обича да говори, — започна баща ми — Нямах си и на представа, че е толкова зашеметена от Лас Вегас. Следващия път ще я взема. Тя ми каза, че сте гледали вампирски филми цяла вечер.

— Мда…

— Отмъщението на Дракула за 50-ти път?

— Не. Филмът е нов, казва се „Вампирски целувки“.

— Добър ли е?

— Вдигам и двата си палеца за него!

Глава 16. Шоколадов и ванилов водовъртеж

Аз и Беки хапвахме сладолед — Кралски Шоколад и Ванилова Атака — пред сладкарницата на Шърли на следващия ден.

— Александър е мечта! Все още чувствам трептящите му устни срещу бузата ми! — казах аз. — Беки, за пръв път не искам да напусна този град, защото на върха на Хълма Бенсън живее моето готическо момче-мечта. Не мога да спра да мисля за него! Искам само да го срещнеш и тогава ще разбереш колко е поразителен!

Изведнъж червено Камаро спря.

— Миналата нощ Мат видя пикапа на Беки паркиран пред откаченото Имение! — Тревър заяви със свадливия си тон като започна да се шляе. Той се взираше в лицето на Беки и попита. — Опитваше се да рисуваш върху стената, Игор?