Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 27

— Векове? — попита любопитно Руби. — Е, тогава много добре прикривате годините си — пошегува се.

Ако някой можеше да изкопчи информация от ходещ труп, то това бе Руби. Можеше да флиртува с най-добрите от тях.

Лицето на Зловещия Мъж се промени от бяло вино, до светло червеникаво.

— Толкова сте мила, скъпа — каза той, попивайки плешивата си глава с червена носна кърпичка. — Благодаря за отделеното време — каза, готвейки се да си тръгва. — Беше ми приятно, а вие също бяхте много дружелюбна — хвана ръката й в кокалестата си длан и се усмихна широко.

Когато се изправи, погледна директно към мен и през мен, сякаш знаеше, че ме е виждал и преди. Можех да усетя студения му поглед, докато се обръщах, бързо събирайки тринадесет копия на ръката ми.

Не се осмелих да се обърна назад, докато не чух вратата да се затваря. Излязох навън, докато минаваше покрай предния прозорец — и той се обърна гледайки точно към мен. Усетих студени тръпки по тялото си. Обикнах го!

Останалия ден прелетя покрай мен. Едва забелязах, че беше след шест.

Преметнах чантата си през рамо.

— Уау, ще трябва да ти плащаме за допълнително време! — каза Руби, докато ставах от рецепцията.

Ако не можех да съм Елвира, невеста на Дракула, щях да съм Руби. Тя ми беше пълна противоположност в своите бели дрехи — бели ботуши със стегната бяла рокля, или изискан бял костюм с панталон и бели токчета. Носеше бяло-русата си коса на кок и винаги дооправяше грима си с бяла компактна пудра. Дори имаше и бял пудел, който понякога водеше със себе си в агенцията. Винаги я посещаваха гаджета. Знаеха, че е от по-висшите.

Доближих до бюрото й, което беше покрито с бели кристали, бели ангели, и усмихнато тринадесетгодишно момиче в снимка, носещо бяло костюмче.

— Руби? — попитах, докато тя се бореше с бялата си кожена чанта.

— Какво, скъпа?

— Просто се чудех? — казах, играейки си с дръжката на чантата ми. — Ти…

— Какво има, мила? Седни. — Дръпна стола на Джанис и го допря до своя.

— Относно днес… Знам, че звучи налудничаво, но ти… е… ти вярваш ли във… вампири?

— Дали вярвам? — засмя се тя, докосвайки кристалната си огърлица. — Вярвам в много неща, скъпа.

— Но вярваш ли във вампири?

— Не!

— Оу. — Опитах се да прикрия разочарованието си.

— Но какво знам? — засмя се. — Сестра ми, Кейт, се кълне, че е видяла духа на стар фермер, когато бяхме деца. А аз ходех с един, който видял нещо сребърно да се изстрелва право в небето, а най-добрата ми приятелка, Евелин, се кълне, че нумерология й е помогнала да намери мъжа си, а моя масажист лекува хора, като поставя магнити на бедрата им. Което е фантазия за някои, е истина за други.

Попивах всяка нейна дума.

— Та, дали вярвам във вампири? — продължи. — Не. Но също не вярвах, че Рок Хъдсън е гей. Какво разбирам аз? — усмихна се с искряща бяла усмивка.

Смеех се, докато вървях към вратата.

— Рейвън?

— Да?

— Ти в какво вярваш?