Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 25

— Много добре, — каза тя с широка усмивка. — Вече свикваш!

— Благодаря, — казах, като се изправих, за да си тръгна. Погледнах си часовника. Интервюто бе отнело 15 минути, но ми се сториха като час. Тази работа щеше да е истинско мъчение.

— Ще се видим утре тогава, 4 часа, Рейвън. Някакви въпроси?

— Ще ми платите ли за интервюто?

— Баща ти каза, че си забавна, но не спомена чудесното чувство за хумор, което имаш. Ще се сработим прекрасно. Кой знае, може и да искаш да станеш пътнически агент, когато пораснеш.

Госпожа Пийвиш, небезизвестната ми учителка от детската градина, щеше да се гордее.

— Вече знам каква искам да стана, — отвърнах. Искаше ми се да кажа „вампир“, само заради доброто старо време. Но знаех, че тя няма да разбере.

— Каква искаш да станеш?

— Професионална тенисистка. Дават безплатни ракети!

Майка ми ми купи дрехи с ужасен светъл цвят, така че спретнато се вписвах в бизнес света на Дулсвил. Извадих ги от пазарните пликове и откачих, когато видях цените.

Глава 10. Работещ вампир

Биг Бен, Айфеловата кула и Хавайски залез минаваха през администрацията в Армстронг Травъл, напомняйки, че имаше живот извън Дулсвил, и че вълнението беше доста далече.

Единственото интересно нещо в работата в Армстронг бяха клюките. В нормални обстоятелства, щях да намеря скандалите на града доста скучни — кметът е хванат в крачка с момиче от Вегас, местен репортер от WGYS фалшифицирал история за извънземно, лидер на Сладките откраднал печалбата от надпревара с курабийки.

Но сега животът бе различен — имаше клюки за семейството от Имението.

Руби, лудата колежка, ме запозна с най-пресните. Тя е като ходещо Бюро за Справки.

— Все още е мистерия какво прави съпруга, — визирайки семейството в Имението, — но очевидно е заможен. Икономът пазарува от Уексли в събота точно в осем вечерта и взима дрехите от химическото във вторници — всички черни костюми и наметала. Съпругата е висока бледа жена около четиридесетте, с дълга черна коса и винаги носи тъмни очила.

— Все едно са вампири — заключи Руби, без да знае за слабостта ми. — Забелязвани са само през нощта; изглеждат толкова зловещо, тъмно, и отблъскващо, сякаш са изскочили от хорър филм. И нито един посетител не е влизал в къщата. Нито един. Мислиш ли, че крият нещо?

Попивах всяка нейна дума.

— Живеят там повече от месец — продължи. — И не са пребоядисали мястото, или дори окосили тревата! Вероятно дори са добавили скърцащи врати!

Джанис се засмя високо и игнорира звънящия си телефон.

— Марси Джейкъбс твърдеше абсолютно същото — добави Джанис. — Можеш ли да си представиш? Да не си косиш моравата или да засадиш цветя. Дори да не се почудиш какво си мислят съседите?

— Може би не им пука какво мислят съседите. Може би им харесва така — изпротестирах.

И двете ме погледнаха ужасено.

— Но слушай сега — каза Руби. — Чух, че съпругата била в италианското бистро на Джорджио и поръчала специалитета на Хенри… без чесън! Това го казва сина на Натали Мичъл.

„Е, и?“ помислих си. „На мен ми харесва пълнолунието. Това прави ли ме върколак? Голяма работа. А и кой може да се довери на Тревър и семейството му?“ Звънецът на предната врата прекрати клюкарската сесия. И новият посетител ни накара да потреперим.