Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 26
Елън Шрайбер
Зловещият Мъж!
— Имам да свърша някой неща отзад! — прошепнах на Руби, чийто очи бяха залепени на кокалестия човек.
Изнесох се колкото се може по-бързо, без да поглеждам назад докато не стоях безопасно зад копирната машина. И все пак копнеех да избягам към господин Зловещ, да прегърна крехкото му тяло и да му кажа, че съжалявам за Хелоунския шедьовър на Тревър. Исках да чуя всичко, което щеше да ми каже за света през неговите очи, за приключенията и пътешествията му. Но не можех, затова се покрих зад копирната машина и преснех ръката си.
— Бих желал два билета за Букурещ — чух го да казва, сядайки до бюрото на Руби.
Проточих врат, за да го видя.
— Букурещ? — попита Руби.
— Да, Букурещ, Румъния.
— И кога бихте желали да отпътувате?
— Аз няма да ходя, мадам. Билетите са за господин и госпожа Стърлинг. Те биха искали полет на първи ноември, за три месеца.
Руби поработи с компютъра си.
— Две места… в икономическа?
— Не, първа класа, моля. Докато екипажа им доставя кърваво вино, ще са винаги доволни! — каза с плътния си акцент, смеейки се.
Руби се засмя неловко, а аз се изкикотих вътрешно.
Отиде до принтера и му подаде копие.
— Цената на билетите е равна на цената, на която даряваш кръв, тези дни! — Зловещия Мъж се разсмя, пеейки.
Ставаше добре!
Руби използва кредитната му карта.
— Вие няма ли да отидете, сър? — попита тя, когато той се подписа, в опит да измъкне повече информация от него. Само така, Рубс!
— Не, момчето и аз ще останем тук.
Момче? Да не визираше Готическия Мъж? Или Стърлингс имаха дете, което можех да гледам? Можех да си играя на криеница с него в Имението.
— Стърлингс имат момче? — попита Руби.
— Той не излиза много. Стои си в стаята, слушайки силна музика. Това правят повечето седемнадесетгодишни.
Седемнадесет? Добре ли чух? Седемнадесет? Говореше за Готическия Мъж. Но защо не ходеше на училище?
— Винаги е имал учител. Или както казвате тук, на домашно учение — отговори Зловещият Мъж, сякаш бе прочел мислите ми. Или можеше да каже, учение в Имението! Никой не беше домашен ученик в Дулсвил.
— Седемнадесет? — повтори Руби, опитвайки се да измъкне повече информация от застарелите му кости.
— Да, седемнадесет… ставайки на хиляда.
— Знам какво е — прекъсна го Руби. — Моето момиче току-що навърши тринадесет, и вече си мисли, че знае всичко!
— Държи се сякаш е живял преди, ако ме разбирате, с големите си мнения за света. — Зловещият Мъж се засмя, което го докара до кашлица.
— Може ли да ви помогна с нещо друго?
— Бих искал карта на града.
— На нашия град? — попита тя, смеейки се. — Не съм сигурна дали въобще получаваме.
Обърна се към Джанис, която поклати глава.
— Там е центъра, а там са царевичните полета — каза Руби, сочейки през бюрото. — Сигурен ли сте, че не искате на някое по-интересно място? — попита тя, предлагайки му карта на Гърция.
— Това е цялото вълнение, което един стар мъж на моята възраст може да понесе, благодаря — каза с усмивка. — Центърът ми напомня на моето село в Европа. Минаха векове от последната ми визита.