Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 26

Зловещият Мъж!

— Имам да свърша някой неща отзад! — прошепнах на Руби, чийто очи бяха залепени на кокалестия човек.

Изнесох се колкото се може по-бързо, без да поглеждам назад докато не стоях безопасно зад копирната машина. И все пак копнеех да избягам към господин Зловещ, да прегърна крехкото му тяло и да му кажа, че съжалявам за Хелоунския шедьовър на Тревър. Исках да чуя всичко, което щеше да ми каже за света през неговите очи, за приключенията и пътешествията му. Но не можех, затова се покрих зад копирната машина и преснех ръката си.

— Бих желал два билета за Букурещ — чух го да казва, сядайки до бюрото на Руби.

Проточих врат, за да го видя.

— Букурещ? — попита Руби.

— Да, Букурещ, Румъния.

— И кога бихте желали да отпътувате?

— Аз няма да ходя, мадам. Билетите са за господин и госпожа Стърлинг. Те биха искали полет на първи ноември, за три месеца.

Руби поработи с компютъра си.

— Две места… в икономическа?

— Не, първа класа, моля. Докато екипажа им доставя кърваво вино, ще са винаги доволни! — каза с плътния си акцент, смеейки се.

Руби се засмя неловко, а аз се изкикотих вътрешно.

Отиде до принтера и му подаде копие.

— Цената на билетите е равна на цената, на която даряваш кръв, тези дни! — Зловещия Мъж се разсмя, пеейки.

Ставаше добре!

Руби използва кредитната му карта.

— Вие няма ли да отидете, сър? — попита тя, когато той се подписа, в опит да измъкне повече информация от него. Само така, Рубс!

— Не, момчето и аз ще останем тук.

Момче? Да не визираше Готическия Мъж? Или Стърлингс имаха дете, което можех да гледам? Можех да си играя на криеница с него в Имението.

— Стърлингс имат момче? — попита Руби.

— Той не излиза много. Стои си в стаята, слушайки силна музика. Това правят повечето седемнадесетгодишни.

Седемнадесет? Добре ли чух? Седемнадесет? Говореше за Готическия Мъж. Но защо не ходеше на училище?

— Винаги е имал учител. Или както казвате тук, на домашно учение — отговори Зловещият Мъж, сякаш бе прочел мислите ми. Или можеше да каже, учение в Имението! Никой не беше домашен ученик в Дулсвил.

— Седемнадесет? — повтори Руби, опитвайки се да измъкне повече информация от застарелите му кости.

— Да, седемнадесет… ставайки на хиляда.

— Знам какво е — прекъсна го Руби. — Моето момиче току-що навърши тринадесет, и вече си мисли, че знае всичко!

— Държи се сякаш е живял преди, ако ме разбирате, с големите си мнения за света. — Зловещият Мъж се засмя, което го докара до кашлица.

— Може ли да ви помогна с нещо друго?

— Бих искал карта на града.

— На нашия град? — попита тя, смеейки се. — Не съм сигурна дали въобще получаваме.

Обърна се към Джанис, която поклати глава.

— Там е центъра, а там са царевичните полета — каза Руби, сочейки през бюрото. — Сигурен ли сте, че не искате на някое по-интересно място? — попита тя, предлагайки му карта на Гърция.

— Това е цялото вълнение, което един стар мъж на моята възраст може да понесе, благодаря — каза с усмивка. — Центърът ми напомня на моето село в Европа. Минаха векове от последната ми визита.