Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 23
Елън Шрайбер
— Тенис екип, госпожице.
— За Хелуин? — Тя се засмя и посегна да вземе ракетата.
Но Зловещият Човек се отдръпна назад.
— Предпочитам засега да я задържа. Ако намерите собственичката, нека дойде и да си я поиска. Приятен ден, — каза той и се поклони на очарованата мис Гербер.
Аз се паникьосах напълно и издърпах Тревър зад една статуя на Теди Рузвелт.
— Това е капан, — казах аз, сграбчила здраво ръката му, или по-скоро — ръкавицата му. — Сигурна съм, че полицията ще ни чака с белезниците!
Учениците зяпаха Зловещият Човек, докато той зловещо тръгна към изхода на училището, хвърляйки поглед наоколо, докато излизаше. Търсеше нас.
— Взима доказателството със себе си, а това нещо струва двеста долара, — прошепнах на Тревър.
— Да, доказателството, — отвърна той. — Срещу теб!
— Срещу мен? Твоите отпечатъци са навсякъде! И освен това този човек те видя.
— Видя ме само като бягах. Може и да е гонел теб. Беше толкова ядосана, че са им свършили бонбоните, че си напръскала къщата му докато не си го чула да шуми отвътре, тогава си изпуснала бонбоните и си хвърлила тенис ракетата — обясни ми той, сякаш бе Шерлок Холмс, разрешаващ случаят на Изгубената Тенис Ракета.
— Ще натопиш мен? Не мога да повярвам!
— Не се безпокой, мила, няма да те вкарат в затвора заради това провинение. Само лудият иконом ще ти изнесе една поучителна лекция.
Бях си навлякла достатъчно неприятности заради нещата, които бях направила; не исках да ме накажат и за нещо, за което не бях виновна.
Тревър тръгна към своя кабинет.
Настигнах го.
— Ще ти го върна тъпкано, ако се случи нещо лошо!
— На кого ще повярват, откачалке? На почетния ученик, който играе в училищния футболен отбор, или на готическия изрод с една приятелка, който прекарва повече време в дирекцията, отколкото в час?
— Дължиш ми една тенис ракета! — изкрещях безпомощно, докато го гледах как се отдалечава.
Признавам си, Тревър си беше отмъстил за Голата Нощ Насред Гората. Заради него бях загубила невероятно-фантастичната ракета на татко. И най-вече, бе ме направил враг в очите на единствените хора в града, които може би щяха да ме разберат и да ми бъдат приятели. Те бяха свободата ми в Дулсвил, моята връзка с цивилизацията, а сега заради Тревър щеше да ми е по-трудно да се вмъкна в Имението, отколкото ако бе барикадирано както преди.
Глава 9. Истински ад
— Какво? — изкрещя баща ми по време на вечерята, след като му казах, че съм изгубила ракетата му.
— Е, не е точно изгубена. Просто не е у мен.
— Тогава я върни, ако знаеш къде е.
— Това е невъзможно точно сега.
— Но утре имам мач!
— Знам, татко, но има и други ракети. — Опитах се да намаля значението точно на тази ракета. Голяма грешка!
— Други? Така лесно ли е за теб? Просто иди и си купи друга Принс Пресижън Оуес ракета?
— Нямах това предвид…
— Достатъчно лошо е, че повреждаш училищната собственост!
— Съжалявам, но…
— Да съжаляваш не е достатъчно този път. Извинението няма да ми спечели мача утре. Ракетата ще го направи. Не мога да повярвам, че ти позволих да я изнесеш изобщо оттук!