Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 23

— Тенис екип, госпожице.

— За Хелуин? — Тя се засмя и посегна да вземе ракетата.

Но Зловещият Човек се отдръпна назад.

— Предпочитам засега да я задържа. Ако намерите собственичката, нека дойде и да си я поиска. Приятен ден, — каза той и се поклони на очарованата мис Гербер.

Аз се паникьосах напълно и издърпах Тревър зад една статуя на Теди Рузвелт.

— Това е капан, — казах аз, сграбчила здраво ръката му, или по-скоро — ръкавицата му. — Сигурна съм, че полицията ще ни чака с белезниците!

Учениците зяпаха Зловещият Човек, докато той зловещо тръгна към изхода на училището, хвърляйки поглед наоколо, докато излизаше. Търсеше нас.

— Взима доказателството със себе си, а това нещо струва двеста долара, — прошепнах на Тревър.

— Да, доказателството, — отвърна той. — Срещу теб!

— Срещу мен? Твоите отпечатъци са навсякъде! И освен това този човек те видя.

— Видя ме само като бягах. Може и да е гонел теб. Беше толкова ядосана, че са им свършили бонбоните, че си напръскала къщата му докато не си го чула да шуми отвътре, тогава си изпуснала бонбоните и си хвърлила тенис ракетата — обясни ми той, сякаш бе Шерлок Холмс, разрешаващ случаят на Изгубената Тенис Ракета.

— Ще натопиш мен? Не мога да повярвам!

— Не се безпокой, мила, няма да те вкарат в затвора заради това провинение. Само лудият иконом ще ти изнесе една поучителна лекция.

Бях си навлякла достатъчно неприятности заради нещата, които бях направила; не исках да ме накажат и за нещо, за което не бях виновна.

Тревър тръгна към своя кабинет.

Настигнах го.

— Ще ти го върна тъпкано, ако се случи нещо лошо!

— На кого ще повярват, откачалке? На почетния ученик, който играе в училищния футболен отбор, или на готическия изрод с една приятелка, който прекарва повече време в дирекцията, отколкото в час?

— Дължиш ми една тенис ракета! — изкрещях безпомощно, докато го гледах как се отдалечава.

Признавам си, Тревър си беше отмъстил за Голата Нощ Насред Гората. Заради него бях загубила невероятно-фантастичната ракета на татко. И най-вече, бе ме направил враг в очите на единствените хора в града, които може би щяха да ме разберат и да ми бъдат приятели. Те бяха свободата ми в Дулсвил, моята връзка с цивилизацията, а сега заради Тревър щеше да ми е по-трудно да се вмъкна в Имението, отколкото ако бе барикадирано както преди.

Глава 9. Истински ад

— Какво? — изкрещя баща ми по време на вечерята, след като му казах, че съм изгубила ракетата му.

— Е, не е точно изгубена. Просто не е у мен.

— Тогава я върни, ако знаеш къде е.

— Това е невъзможно точно сега.

— Но утре имам мач!

— Знам, татко, но има и други ракети. — Опитах се да намаля значението точно на тази ракета. Голяма грешка!

— Други? Така лесно ли е за теб? Просто иди и си купи друга Принс Пресижън Оуес ракета?

— Нямах това предвид…

— Достатъчно лошо е, че повреждаш училищната собственост!

— Съжалявам, но…

— Да съжаляваш не е достатъчно този път. Извинението няма да ми спечели мача утре. Ракетата ще го направи. Не мога да повярвам, че ти позволих да я изнесеш изобщо оттук!