Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 20

— Кой друг живее тук? — попитах нагло. — Имате ли син?

— Нямам деца, госпожице. И се извинявам, но нямаме нищо останало — започна да затваря вратата.

— Чакай! — избързах напред и блокирах вратата с обувката си. Бръкнах в кошницата си и извадих Сникърс и пръстен с паяк. — Бих искала да ви поздравя за нанасянето ви в квартала. Това е любимото ми лакомство и любимата ми Хелоуинска почерпка. Надявам се и ти да ги харесаш.

Почти не се усмихна. Но когато поставих лакомствата в паяжинно-бялата му длан, се усмихна с изкривена, страшна, беззъба усмивка. Дори и очите му изглеждаха весели.

— До скоро — казах, танцувайки по стълбите.

Срещнах зловещ мъж! Всеки в града можеше да се похвали, че е взел лакомство от него, но кой друг можеше да каже, че му е подарил такова?

Спрях се на алеята и погледнах обратно към Имението. Видях тъмна фигура, гледаща през таванския прозорец. Беше ли Готическият Мъж? Бързо спрях да се въртя и се загледах обратно, но там нямаше друг, просто повея на черното перде.

Току-що бях преминала през желязната врата, когато страшен вампир в червено Камаро спря на завоя.

— Искаш ли превоз, малко момиченце? — попита Тревър. Мат Фермера седеше удобно зад волана.

— Майка ми изрично ми е забранила да говоря с непознати — казах, отхапвайки си от Мери Джейна. Не бях в настроение за сблъсък с Тревър.

— Не съм непознат, скъпа. Не си ли малко големичка да обикаляш за лакомства?

— Не си ли прекалено големичък, за да правиш целия град в тоалетна хартия?

Тревър излезе от колата и дойде при мен. Изглеждаше доста секси. Разбира се, за мен всички вампири бяха секси, дори и фалшивите.

— Какво се предполага да си ти? — попита.

— Облечена съм като изрод, не виждаш ли?

Опитваше се да е спокоен, но надминаваше границите си. Аз бях единственото момиче, което му бе отказало. Единственото момиче в града, което не можеше да има. Винаги бях мистерия, заради начина по който се държа и дрехите, които нося, а сега стоях пред него облечена като перфектно мечтано момиче.

— Значи посещаваш Амитивил сама? — погледна към Имението. — Ти си лудо маце, нали? — плъзна се надолу, изпращайки ми знаци — беше невероятен в наметалото на Дракула.

Нищо не отговорих.

— Обзалагам се, че никога не си целувала вампир, преди — каза той, а пластмасовите му зъби лъщяха на светлината.

— Е, когато видиш някой, ми кажи — казах и започнах да вървя.

Той ме хвана за ръката.

— Престани, Тревър!

Придърпа ме по-близо.

— Е, аз никога не съм целувал тенис играч — пошегува се.

Изсмях се, бе толкова клиширана реплика. Целуна ме по устата, а изкуствените зъби пречеха. И аз му позволих. Може би наистина ми беше зле, от въртенето по моравата.

Най-после си пое дъх.

— Е сега вече си! — казах, освобождавайки се. — Мисля, че Мат Фермерът те чака!

— Не получих бонбони! — каза той, показвайки тиквената ми кошничка. Извади един Сникърс.

— Хей, това ми е любимо! Вземи си ролце с фъстъчено масло.

Отвори Сникърса с вампирските зъби, които паднаха на земята, покрити с шоколад и карамел. Бързо посегнах към тях, но той ме хвана за ръката, изсипвайки бонбоните ми навсякъде.