Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 18

Хелоуин. Любимият ми ден в годината. Единственият ден, в който се вписвам. Единствения, в който всеки ме приема и ми прави комплименти, и дори бивам награждавана от щедрите съседи, които не мислят, че съм прекалено голяма да празнувам — или по скоро ги е страх да видят какви ще са номерата ми. Но тази година реших, че наистина искам да нося костюм. Пазарувах в магазини, в които по принцип не бих влязла и заех някои неща от майка ми. Вързах косата си на опашка с розови панделки и облякох мек, бял, кашмирен пуловер и розова поличка за тенис. Придадох си естествен блясък с пудрата и ружа на майка ми и сложих меко розово червило. Дори носех тенис ракетата на баща ми. Обикалях къщата и повтарях неща от рода на: „Скъпа мамо, ще се прибера вкъщи след урока ми по тенис!“

Загубенякът не ме позна, когато минах покрай него в кухнята. После ченето му увисна, когато разбра, че това съм аз, а не съседското дете, искащо захар.

— Никога не съм те виждал да изглеждаш толкова… добре — каза той, облечен като бейзболен играч. Помислих, че ще повърна в същия момент.

Родителите ми искаха да ни снимат. Иди ги разбери. Държаха се така, сякаш щях да ходя на бал. Позволих им да направят само една снимка. Помислих, че баща ми най-накрая трябва да има моя снимка, която гордо може да окачи в офиса.

По-късно Беки и аз обядвахме в стола. Всички ме гледаха, сякаш бях новото момиче. Наистина, никой не ме позна. Отначало беше забавно, но после стана досадно. Зяпаха ме, когато бях облечена в черно. Зяпаха ме, когато бях облечена в бяло. Не можех да спечеля! Тогава Тревър дойде в стола, облечен като Дракула. Косата му беше зализана назад, и носеше черно наметало. Имаше пластмасови зъби и горещо-червени устни.

Стоеше с Мат, докато обикаляше да ме намери. Искаше да набие новия си вид в лицето ми. Мат най-накрая ме посочи и Тревър замръзна. Гледаше ме дълго и строго, от горе до долу. Никога не го бях виждала да ме зяпа така преди. Беше все едно си бе паднал много по мен, докато оглеждаше белия ми пуловер и естествения блясък.

Помислих си, че със сигурност ще дойде и ще каже нещо тъпо, но вместо това седна на другия край на стола с гръб към мен. Дори си тръгна преди мен. Бях се освободила от него! Но грешах. Знаех си, че примирието ни няма да трае дълго.

Моята малка тиквена кошничка бе почти пълна със Смартис, Сникерс, Мери Джейн, Джоли Ранчерс, Двойна дъвка, и още много вкусни лакомства. И най-важното — пръстени във формата на паяк и временни татуировки. С Беки обиколихме града и сега се чудехме какво ни очаква на вратата на мистериозното Имение. Пазехме най-хубавата къща за накрая. Очевидно всички останали също.

Всъщност имаше опашка на вратата. Сякаш бяхме в Дисниленд. Духове, пънкари, Мики Маус, Фред Флинстоун и Хоумър Симпсън, всички чакаха нетърпеливо реда си. И няколко любопитни родители, които се появиха, за да видят какво има вътре. Циркът беше в града, и всеки беше дошъл да види изродите.

— Той е много зловещ — каза дванадесетгодишен Франкенщайн на един върколак, докато ни подминаваха.