Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 11

— Ще се върна вътре.

— Няма начин! — каза, сграбчвайки ръката ми.

Замислих се за момент.

— Ето, вземи това — дадох му огърлицата си. Черна, кожена връзка с медальон от оникс. — Струва само три долара, но изглежда, сякаш е било притежание на баронеса. Само не давай на никой да я оцени.

— Но ти свърши цялата работа, а аз ще обера лаврите.

— Вземи го преди да си сменя решението.

— Мерси!

Претегли огърлицата в ръката си и ме дари с топла целувка по бузата. Скрих се зад треперещия белведер, докато той тичаше към приятелите си, размахвайки огърлицата пред лицата им, давайки им гепи. Сега те го обожаваха, както и аз. Придържах мръсната си ръка към прясно целунатата ми буза.

След този ден Джак се движеше с клуба на готините и дори стана президент на класа. От време на време, го засичах по центъра, и той винаги ми се усмихваше широко.

Нямах възможност да се върна в Къщата Мечта на Барби. Разнесоха се слухове, че Джак се е промъкнал в Имението. Опасявайки се, че повече деца ще могат да влязат, полицаите патрулираха в околността през нощта. Щяха да минат години докато посетя Имението отново.

Глава 5. Светлина в прозореца

Все още потни от физическо, Беки и аз минахме покрай Имението на връщане към къщи. Забелязах нещо, което не бях виждала до сега: светлина на прозореца. Прозорците вече не бяха заковани!

— Беки, виж! — изпищях развълнувано. Това беше най-хубавият подарък за рождения ми ден! Имаше фигура, стояща на таванския прозорец, взираща се в звездите.

— О, не! Истина е, Рейвън. Те са призраци! — изпищя тя, впивайки се в ръката ми.

— Е, този дух кара черен Мерцедес! — казах, сочейки лъскавата кола, паркирана на алеята.

— Да тръгваме — помоли тя.

Изведнъж светлината на тавана изгасна.

И двете въздъхнахме едновременно. Ноктите на Беки се впиха в пуловера ми втора ръка. Чакахме, с широко отворени очи и безмълвни.

— Хайде, да тръгваме! — каза Беки.

Аз не помръднах.

— Рейвън, закъснявам за вечеря! Със сигурност ще закъснеем за партито на Мат!

— Охо, падаш си по Мати? — подразних я, очите ми бяха като залепени за Имението.

Но когато не ми отговори, се обърнах да я видя. Бузите й бяха червени.

— Падаш си! — казах с въздишка. — А твърдиш, че аз съм странна! — издекламирах, поклащайки глава.

— Рейвън, трябва да тръгвам!

Бях готова да чакам до сутринта, но който и да беше вътре нямаше намерение да излиза.

Таванската светлина бе запалила огън в душата ми.

— Видях Мерцедес, паркиран до Имението! — информирах семейството си на вечеря. Закъснях, както винаги, този път за собствената си вечеря по случай рождения ми ден.

— Чух, че приличат на семейство Адамс — каза Загубенякът.

— Може би имат дъщеря на твоята възраст. Някоя, която не иска да се забърква в неприятности — добави майка ми.

— Тогава няма да ми е от полза.

— Може би има баща, с който мога да играя тенис — каза баща ми с надежда.

— Който и да е, ще има нужда да се отърве от всичките стари огледала и щайги — добавих, без да осъзнавам какво казвам.

Всички ме погледнаха.

— Какви щайги? — попита майка. — Не ми казвай, че си влизала в къщата!

— Не, просто чух.