Читать «Ваканцията на мистър Ледбетър» онлайн - страница 7
Хърбърт Уелс
Безмълвието продължавало. Какво ли се било случило? Желанието да надзърне станало непреодолимо. Много внимателно мистър Ледбетър преместил ръката си напред, протегнал разузнавателен пръст и започнал да вдига волана непосредствено пред окото си. Нищо не нарушавало тишината. Сега той видял коленете на непознатия, видял задната страна на писалището и… погледнал право към дулото на тежкокалибрен револвер, насочен над писалището към главата му.
— Я излез оттам, негодник! — казал едрият джентълмен спокойно и съсредоточено. — Излизай. От тази страна и веднага. И да няма шмекерии — веднага излизай!
Мистър Ледбетър изпълзял, вероятно с известно нежелание, но без шмекерии и веднага, както му било заповядано.
— Коленичи! — заповядал едрият джентълмен. — И вдигни ръце!
Воланът се спуснал отново, този път зад мистър Ледбетър. Той нарушил досегашната си поза на четири крака и вдигнал ръце.
— Облечен като пастор — забелязал едрият джентълмен. — Проклет да съм, ако не е тъй! И при това дребничък! Нехранимайко! Какво за бога ти хрумна, та дойде тук тази нощ? Какво те прихвана, та се вмъкна под леглото ми?
Изглежда, той не очаквал отговор, а веднага направил няколко противни забележки относно външния вид на мистър Ледбетър. Не бил и кой знае колко едър човек, но за мистър Ледбетър той изглеждал як: бил здравеняк, както подсказвали краката му, чертите на широкото му белезникаво лице били дребни и деликатни и имал доста солидна челюст. А тонът на гласа му бил някак полугласно приглушен.
— Какво, за бога, те прихвана, та влезе под леглото ми?
С усилие мистър Ледбетър се усмихнал — изнурена, умилостивителна усмивка. Окашлял се.
— Аз мога да разбера… — започнал той.
— Какво! Какво, по дяволите…? Та това е
— Това е сапун — казал мистър Ледбетър, — от вашата мивка. Без съмнение, ако…
— Не дрънкай — казал едрият човек. — Виждам, че е сапун. Ама че невероятна работа.
— Аз бих могъл да обясня…
