Читать «Ваканцията на мистър Ледбетър» онлайн - страница 5

Ужасна мисъл! Това може да е и стаята на закъснелия, който се прибира! Нямало миг за губене! Мистър Ледбетър се навел край леглото, поблагодарил, че има волан, и пропълзял под неговата закрила, като взел преднина от десет секунди. Застинал неподвижен на ръце и колене. Приближаващата се свещ се появила през по-тънките нишки на материята, сенките бясно се люлеели наоколо и застинали, когато свещта била поставена.

— Господи, какъв ден! — казал новодошлият, изпуфтял шумно и стоварил някакъв тежък товар на нещо, което, изглежда, било писалище, защото имало крака. Човекът, който не се виждал, се върнал до вратата и я заключил, проверил внимателно дали прозорците се затварят добре и пуснал внимателно транспарантите. Върнал се, седнал на леглото със стряскаща тромавост.

— Какъв ден! — казал той. — Боже милостиви! — и отново изпуфтял.

Мистър Ледбетър бил склонен на мисли, че човекът изтрива потта от лицето си. Неговите обуща били хубави, солидни обуща, сенките по волана подсказвали, че краката му са ужасно яки. След известно време човекът свалил част от връхните си дрехи — сакото и жилетката и като ги захвърлил върху облегалката на леглото, започнал да диша по-малко шумно. Изглежда, се бил поохладил от насъбраната значителна топлина. От време на време си мърморел, а веднъж лекичко се засмял. А мистър Ледбетър също си промърморил, но без да се засмее: „От всички глупави неща на света, какво за бога трябва да направя сега?“

Възможността му да наблюдава била ограничена от условията. Тесните пролуки между нишките на материята на волана пропущали известно количество светлина, ала не позволявали да се вижда през тях. Сенките през тази завеса, като се изключи рязко очертаните крака, били тайнствени и объркващо се смесвали с цветните шарки на кретона. Под края на волана се виждала ивица килим и като снишил внимателно око, мистър Ледбетър открил, че тази ивица се разширява, докато цялото пространство на пода влязло в зрителното поле. Килимът бил луксозен, стаята — просторна и ако се съди по колелцата и краката на мебелите — добре обзаведена.

Трудно му било да си представи как изобщо трябва да постъпи. Изглеждало, че единственото нещо, което можел да направи, е да почака, докато онзи човек си легне, и тогава, след като по всичко проличи, че е заспал дълбоко, да пропълзи до вратата, да я отключи и да хукне стремглаво към балкона. Възможно ли било да скочи от балкона? Колко опасно начинание? Като си помислил как всички шансове са против него, мистър Ледбетър се отчаял. Насмалко щял да подаде глава край краката на джентълмена, да се окашля, ако е необходимо, за да привлече вниманието му, и тогава, усмихвайки се, да се извини и да обясни злощастното си вмъкване с няколко подбрани израза. Ала срещнал трудност при подбора на тези няколко израза. „Без съмнение, сър, моето появяване е необичайно“, или „Надявам се, сър, ще простите моето донякъде подозрително появяване под вас“ — било всичко, което можал да измисли.