Читать «Ваканцията на мистър Ледбетър» онлайн - страница 8

— Не обяснявай. Сигурно ще лъжеш, и при това няма време за обяснения. Какво щях да те питам? Аха! Имаш ли съучастници?

— За няколко минути, ако…

— Имаш ли помагачи? Проклетник! Ако вземеш пак да дрънкаш разни сапунени истории, ще стрелям. Има ли тук твои другари?

— Не — казал мистър Ледбетър.

— Предполагам, че това е лъжа — рекъл якият човек. — Но ще платиш за нея, ако излезе тъй. Защо, по дяволите, не ме повали, когато се качих горе. Тъй или иначе, сега вече няма да имаш възможност. Представи си, влязъл под леглото! Тъй или иначе, смятам, че те спипах на местопрестъплението, що се касае до тебе.

— Не виждам как бих могъл да представя алиби — отбелязал мистър Ледбетър, като се опитал чрез своите думи да покаже колко възпитан човек е. Последвала пауза. Мистър Ледбетър забелязал, че на един стол край неговия похитител имало голяма черна чанта връз купчина смачкани книжа и че по масата имало разкъсани и изгорени книжа. И пред тях били методично подредени по дължината на ръба купчини и купчини малки жълти дискчета — стотици пъти повече злато, отколкото мистър Ледбетър бил виждал през целия си живот. Светлината на две свещи и сребърни свещници се разливала по купчините. Паузата продължавала.

— Някак изморително е да държа ръцете си така — казал мистър Ледбетър с неодобрителна усмивка.

— Много добре — рекъл човекът, — но не зная какво точно да правя с тебе.

— Зная, че моето положение е подозрително.

— Господи! — рекъл пълният човек. — Подозрително! И на всичко отгоре мъкне сапун и носи ужасно тържествена свещеническа яка! Ти си един проклет крадец, и по-голям крадец от теб не е имало!

— Ако искаме да сме пределно точни… — започнал пак мистър Ледбетър, но внезапно очилата му се плъзнали и из чаткали по копчетата на жилетката му.

Пълният човек променил изражението си, по лицето му пробягнала жестока решителност и нещо в револвера щракнало. Сложил другата си ръка на оръжието. После погледнал към мистър Ледбетър и погледът му се спуснал към падналото пенсне.

— Сега обаче ударникът е запънат — казал пълният човек след кратко мълчание и сякаш дъхът му спрял за малко. — Ала ще ти кажа, никога преди не си бил тъй близо до смъртта. Боже! Аз почти се радвам. Ако този револвер не беше запънат, сега щеше да лежиш мъртъв.

Мистър Ледбетър нищо не отговорил, но почувствувал, че стаята се олюлява.

— Пропускът си е пропуск, станалото — станало. Късмет и за двама ни, че нищо не се случи. Господи! — Той шумно изпуфтял. — Няма какво да бледнееш и зеленееш за такава дребна работа.

— Мога да ви уверя, сър — рекъл мистър Ледбетър с усилие.

— Само едно нещо може да се направи. Ако повикам полицията фалирал съм. Изгърмява една работица, дето я свърших. Не става. Ако те вържа и те оставя — пак не става, цялата работа може да излезе наяве утре. Утре е неделя, а понеделник е почивният ден на банката — разчитах на цели три безопасни дни. Да те застрелям, значи убийство и бесило. И освен това ще изгърми цялата превъзходна комбинация, дето съм я замислил. Дявол да ме вземе, ако мога да измисля какво да правя… Дявол да ме вземе, ако мога.